�ݺ�ߣshows by User: legends

�ݺ�ߣshows by User: legends_ruse / http://www.slideshare.net/images/logo.gif �ݺ�ߣshows by User: legends_ruse / Wed, 01 Jan 2014 08:52:43 GMT �ݺ�ߣShare feed for �ݺ�ߣshows by User: legends_ruse Арнолдо Дзоки /legends_ruse/ss-29609849 random-140101085243-phpapp01
изготвил Пламена Господинова Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух. Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът. Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града. Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж. Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния ]]>
изготвил Пламена Господинова Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух. Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът. Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града. Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж. Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния ]]> Wed, 01 Jan 2014 08:52:43 GMT /legends_ruse/ss-29609849 legends_ruse@slideshare.net(legends_ruse) Арнолдо Дзоки legends_ruse изготвил Пламена Господинова Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух. Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът. Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града. Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж. Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния <img style="border:1px solid #C3E6D8;float:right;" alt="" src="https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-140101085243-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds" /> изготвил Пламена Господинова Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух. Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът. Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града. Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж. Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния

Арнолдо Дзоки from legends_ruse

]]> 7909 4 https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-140101085243-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds presentation White http://activitystrea.ms/schema/1.0/post

http://activitystrea.ms/schema/1.0/posted

0 съвремена легенда /slideshow/ss-29605158/29605158 random-131231223704-phpapp02
]]>
]]> Tue, 31 Dec 2013 22:37:04 GMT /slideshow/ss-29605158/29605158 legends_ruse@slideshare.net(legends_ruse) съвремена легенда legends_ruse <img style="border:1px solid #C3E6D8;float:right;" alt="" src="https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231223704-phpapp02-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds" />

съвремена легенда from legends_ruse

]]> 2876 2 https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231223704-phpapp02-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds presentation Black http://activitystrea.ms/schema/1.0/post

http://activitystrea.ms/schema/1.0/posted

0 Легенда за трифон зарезан /slideshow/ss-29605018/29605018 random-131231220904-phpapp01
Трифон бил прочут лозар. И като всеки мъж през зимата редовно си пийвал винце, защото е полезно. Минали четиридесет дни от Коледа и той отишъл на лозе, хем да го зареже, хем и жена му да не му измисли някоя къщна работа. Минала Света Богородица с младенеца на ръце. Тя отивала да му чете молитва в църква по случай навършване на 40 дни от раждането. Запътила се към Рай манастир при средновековен град Червен, та минала край Трифон. "Колайгеле, майсторе", поздравила го Богородица. Трифон се стреснал и нали бил подпит, я обидил: "Нашта кучка с кученцето отива на църква" рекъл. Тя преглътнала обидата и му се заканила люто "Носа ще си отрежеш ти заради тия приказки". Като минала през селото, Богородичка казала на жена му: "Бульо Трифонице, отивай на лозето, че мъжа ти си отряза с косера носа. Да го превържеш". Хукнала жената и гледа - Трифон си е с цял нос, реже с косера лозето и си свирука песни, докато отпива от една бъклица. Съпругата му казала за какво е дошла, а той й се ядосал: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.]]>
Трифон бил прочут лозар. И като всеки мъж през зимата редовно си пийвал винце, защото е полезно. Минали четиридесет дни от Коледа и той отишъл на лозе, хем да го зареже, хем и жена му да не му измисли някоя къщна работа. Минала Света Богородица с младенеца на ръце. Тя отивала да му чете молитва в църква по случай навършване на 40 дни от раждането. Запътила се към Рай манастир при средновековен град Червен, та минала край Трифон. "Колайгеле, майсторе", поздравила го Богородица. Трифон се стреснал и нали бил подпит, я обидил: "Нашта кучка с кученцето отива на църква" рекъл. Тя преглътнала обидата и му се заканила люто "Носа ще си отрежеш ти заради тия приказки". Като минала през селото, Богородичка казала на жена му: "Бульо Трифонице, отивай на лозето, че мъжа ти си отряза с косера носа. Да го превържеш". Хукнала жената и гледа - Трифон си е с цял нос, реже с косера лозето и си свирука песни, докато отпива от една бъклица. Съпругата му казала за какво е дошла, а той й се ядосал: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.]]> Tue, 31 Dec 2013 22:09:04 GMT /slideshow/ss-29605018/29605018 legends_ruse@slideshare.net(legends_ruse) Легенда за трифон зарезан legends_ruse Трифон бил прочут лозар. И като всеки мъж през зимата редовно си пийвал винце, защото е полезно. Минали четиридесет дни от Коледа и той отишъл на лозе, хем да го зареже, хем и жена му да не му измисли някоя къщна работа. Минала Света Богородица с младенеца на ръце. Тя отивала да му чете молитва в църква по случай навършване на 40 дни от раждането. Запътила се към Рай манастир при средновековен град Червен, та минала край Трифон. "Колайгеле, майсторе", поздравила го Богородица. Трифон се стреснал и нали бил подпит, я обидил: "Нашта кучка с кученцето отива на църква" рекъл. Тя преглътнала обидата и му се заканила люто "Носа ще си отрежеш ти заради тия приказки". Като минала през селото, Богородичка казала на жена му: "Бульо Трифонице, отивай на лозето, че мъжа ти си отряза с косера носа. Да го превържеш". Хукнала жената и гледа - Трифон си е с цял нос, реже с косера лозето и си свирука песни, докато отпива от една бъклица. Съпругата му казала за какво е дошла, а той й се ядосал: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка. <img style="border:1px solid #C3E6D8;float:right;" alt="" src="https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231220904-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds" /> Трифон бил прочут лозар. И като всеки мъж през зимата редовно си пийвал винце, защото е полезно. Минали четиридесет дни от Коледа и той отишъл на лозе, хем да го зареже, хем и жена му да не му измисли някоя къщна работа. Минала Света Богородица с младенеца на ръце. Тя отивала да му чете молитва в църква по случай навършване на 40 дни от раждането. Запътила се към Рай манастир при средновековен град Червен, та минала край Трифон. "Колайгеле, майсторе", поздравила го Богородица. Трифон се стреснал и нали бил подпит, я обидил: "Нашта кучка с кученцето отива на църква" рекъл. Тя преглътнала обидата и му се заканила люто "Носа ще си отрежеш ти заради тия приказки". Като минала през селото, Богородичка казала на жена му: "Бульо Трифонице, отивай на лозето, че мъжа ти си отряза с косера носа. Да го превържеш". Хукнала жената и гледа - Трифон си е с цял нос, реже с косера лозето и си свирука песни, докато отпива от една бъклица. Съпругата му казала за какво е дошла, а той й се ядосал: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

Легенда за трифон зарезан from legends_ruse

]]> 3915 2 https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231220904-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds presentation Black http://activitystrea.ms/schema/1.0/post

http://activitystrea.ms/schema/1.0/posted

0 Легенда за койка и поп мартин /legends_ruse/ss-29604959 random-131231215352-phpapp01
]]>
]]> Tue, 31 Dec 2013 21:53:52 GMT /legends_ruse/ss-29604959 legends_ruse@slideshare.net(legends_ruse) Легенда за койка и поп мартин legends_ruse <img style="border:1px solid #C3E6D8;float:right;" alt="" src="https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231215352-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds" />

Легенда за койка и поп мартин from legends_ruse

]]> 5733 4 https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231215352-phpapp01-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds presentation Black http://activitystrea.ms/schema/1.0/post

http://activitystrea.ms/schema/1.0/posted

0 Подаръкът за мариам /slideshow/ss-29604856/29604856 random-131231213428-phpapp02
изготвил: Ивелин Иванов Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък. Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти. Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897). Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това. Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение. Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти. Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града. След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие. След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения. ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Р]]>
изготвил: Ивелин Иванов Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък. Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти. Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897). Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това. Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение. Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти. Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града. След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие. След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения. ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Р]]> Tue, 31 Dec 2013 21:34:28 GMT /slideshow/ss-29604856/29604856 legends_ruse@slideshare.net(legends_ruse) Подаръкът за мариам legends_ruse изготвил: Ивелин Иванов Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък. Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти. Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897). Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това. Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение. Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти. Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града. След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие. След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения. ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Р <img style="border:1px solid #C3E6D8;float:right;" alt="" src="https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231213428-phpapp02-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds" /> изготвил: Ивелин Иванов Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък. Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти. Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897). Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това. Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение. Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти. Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града. След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие. След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения. ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Р

Подаръкът за мариам from legends_ruse

]]> 2081 2 https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231213428-phpapp02-thumbnail.jpg?width=120&height=120&fit=bounds presentation Black http://activitystrea.ms/schema/1.0/post

http://activitystrea.ms/schema/1.0/posted

0 https://public.slidesharecdn.com/v2/images/profile-picture.png https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-140101085243-phpapp01-thumbnail.jpg?width=320&height=320&fit=bounds legends_ruse/ss-29609849 Арнолдо Дзоки https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231223704-phpapp02-thumbnail.jpg?width=320&height=320&fit=bounds slideshow/ss-29605158/29605158 съвремена легенда https://cdn.slidesharecdn.com/ss_thumbnails/random-131231220904-phpapp01-thumbnail.jpg?width=320&height=320&fit=bounds slideshow/ss-29605018/29605018 Легенда за трифон зарезан