1. Унгария (1945-1956)
След края на ВСВ, въпреки че проведените избори са спечелени от десницата, под натиска на
Москва се образува коалиционно правителство. Комунистите, които държат и главните
министерства, започват бавно и сигурно да превземат властта. 1946 г. Унгария е обявена за
република. През 1947 се подписва Парижкият договор, който отнема територии и налага сериозни
репарации. Комунистическата партия премахва всички останали партии и през 1948 г. Вече
притежава цялата власт.
Под ръководството на Матяш Ракоши се създава копие на сталиновата система на управление.
Реалната власт принадлежи на четирима души: Матяш Ракоши, Ерньо Герьо, Михай Фаркаш и
Йожеф Реваи. Започва форсирано развитие на тежката и военната индустрия, което довежда до
спад в жизненото равнище. Новото Управление по защита на държавата става един от главните
държавни органи, подложени са на репресии около 1 милион души.
След смъртта на Сталин Мнистър-председател става Имре Наги, протежиран от новото
ръководство в Москва. Наги провежда реформи: ликвидира трудовите лагери, намалява властта
на Управлението по защита на държавата, облекчава положението на селяните. През 1955 г. обаче
групата на Ракоши успява отново да вземе цялата власт в партията, Наги е освободен от поста си.
Смъртта на Сталин провокира серия от събития в Полша, които имат отражение и в предстоящото
въстание в Унгария. На XX конгрес на КПСС Хрушчов представя доклада ‘За култа към личността и
неговите последствия’, в който се разобличават и голяма част от престъпленията на Сталин. Полша
започва да се освобождава малко по малко.
Събитията в Полша имат голям отзвук в Унгария. Унгарците се обявяват за окончателно
отхвърляне на сталинизма, за изтегляне на съветските войски, за демокрация, свобода на словото
и икономически реформи. Имре Наги е един от водачите на въстанието. Той се заема с
икономическа реформа, която да бъде съобразена с исканията на работници, селяни и
интелигенцията.
Бунтът на студентите, имащи доста по-радикални идеи, започва на 19 октомври. Министерството
на образованието обявява възможността за премахването на задължителното обучение по руски
и серия други реформи. Това решение е последвано от студентски манифестации и създаване на
организации из цялата страна, подкрепящи полските работнически и младежки организации.
Решителното събрание е на 22 октомври в Техническия университет в Будапеща. Участват около
5 000 души, като целта е да се определят исканията на студентите, свързани с реформи в
университетите. Част от тях са изучаване на английски, немски, френски, а не само на руски; също
така намаляване на лекциите по ленинизъм и марксизъм. Студентите формулират и приемат
програма, имаща за цел да наложи демокрацията в Унгария и да гарантира уважение към правата
2. на човека съобразно Хартата на Обединените нации и Всеобщата декларация за правата на
човека. Освен това има и искане за достъп до властта на Имре Наги.
Вечерта на 22 октомври целите са малко или много формулирани под формата на списък – 16-те
изисквания на студентите. По време на събранието един от участниците предлага да бъде
организирана възпоменателна церемония пред статуята на генерал Бем, национален герой от
полски произход, борил се на страната на Унгария през 1848-49, като ще поставят венец в чест на
борбата на Полша за независимост. Студентите от ТУ канят и други студенти както и работници, но
искат ‘една тиха манифестация, защото само тихи, мирни и покорни демонстрации ще позволят
да постигнат целите си’.
Декларацията на студентите има доста по-голям отзвук от тази на водачите на друг опозиционен
център – кръгът ‘Петьофи’, а именно резолюция, съдържаща 10 точки. Кръгът е кръстен на
известния унгарски поет Шандор Петьофи, един от подбудителите на Унгарската революция през
1848 и обединява млади интелектуалци, подготвящи се за бъдеще в политиката, които са за
реформите в държавата. Работата им е наблюдавана от ЦК, чийто представители присъстват на
дебатите.
Вечерта преди манифестацията правителствтото има колебания дали да я позволи. На сутринта по
радио съобщават, че никакви събирания или манифестации не са позволени до второ нареждане.
Но към 13h правителството отстъпва и заповедта е отменена.
Шествието тръгва от паметника на Петьофи и стига до този на ген. Бем. Около 12 хил. души
участват, главно студенти, работници, войници. Унгарското знаме е без сърп и чук. След
пристигането пред паметника на Бем, тълпата не се разпръсква, а се отправя към Парламента.
Към 18h там са се струпали 200-300 хил. души. Те искат премахването на червената звезда от
Парламента както и завръщането на Имре Наги във властта. В ранните часове на следващия ден
статуята на Сталин е свалена от тълпата, а малко след това първият секретар Герьо (Gerö)
произнася реч, за да се опита да успокои тълпата, но това само я разгневява. През нощта на 23ти
срещу 24ти октомври манифестацията започва да се превръща във въстание. Централният комитет
се събира и взима 2 решения – назначава Наги и отправя искане за помощ от руските войски за
възстановяване на реда в града. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска
социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар
На 4ти ноември танкове на Червената армия проникват в Будапеща, руската войска открива огън.
Наги се окрива с посолството на Югославия. Янош Кадар, който Наги е назначил на мястото на
Герьо, заминава за СССР, където обявява създаване на ново про-съветско правителство, наречено
Унгарско революционно работническо-селско правителство. Той възстановява връзките с СССР.
Още една руска инвазия в града – 200 000 мъже и 2 000 танка влизат в страната.
Бягайки от арест или депортация, 200 000 унгарци търсят убежище на запад през Австрия и
Югославия.
3. Имре Наги е отведен от КГБ в Румъния, осъден е на смърт и екзекутиран на 16 юни 1958г. В
Будапеща.
Равносметката от съветската инвазия в Будапеща е близо 2 000 загинали и повече от 20 000
ранени в града и 700 загинали и 1 500 ранени в провинцията. 720 са жертвите, дадени от съвтската
армия.
Реакции
Френската комунистическа партия одобрява смазването на въстанието от СССР и това създава
множество дебати във Франция. Френски интелектуалци взимт инициативата с декларация
’осъждаща използването на оръжия и танкове за пречупването на желанието на унгарския народ
за свобода’. Тя е подписана от Жан-Пол Сартр, Жак Превер, Симон Дьо Бовоар и Клод Рой.
Във Великобритания 10 000 членове напускат Британската комунистическа партия, което е 1/3 от
нея.
В Италия ефектът е разделянето на Италианската комунистическа партия и на Социалистическата
партия. Водачите на КП смятат, че съветската намеса е била неизбежна и за да се ‘спаси
социализмът’ и разцепването на унгарския народ.
В Полша показват солидарност към унгарския народ. Поляците не игнорират факта, че началото на
унгарското въстание е свързано с бунта във Варшава.
На олимпийските игри в Мелбърн през 1956г. Мачът по водна топка между СССР и Унгария се
превръща в истинска битка с много ранени. Във връзка със съвтската намеса в унгарското
въстание Швейцария, Испания и Холандия бойкотират Олимпийските игри.
Въстанието на унгарската интелигенция се проваля, заради военната сила на СССР. Тази случка
доказва на света, че това което се случва в страните под влиянието на СССР всъщност не засяга
никого. Западът, претендиращ, че е готов да помогне на тези страни, не се намесва и по този
начин позволява на съветските войски по брутален начин да смажат опита за демокрация на
Унгария. СССР не приема и многото опити на интелигенцията на направи режима по-
демократичен. А двата лагера приемат мълчаливо границите на своите зони на влияние.
Хронология на събитията от октомври до декември 1956г.
23 октомври : повече от 100 000 души на манифестация в Будапеща. Статуята на Сталин е
разрушена от тълпата. Унгарската партия на трудещите се (УПТ) (останала сталинистка и про-руска)
нарежда да бъде стреляно срещу хората и иска помощ от съветските войски.
4. 24 октомври: Имре Наги (бивш член на комунистическата партия, от която е изключен) е издигнат
начело на правителството, което има за цел излизането на страната от Варшавския договор.
25 октомври: създавaне на работнически съвети
26 откомври: част от полицията и армията се разбунтува и минава на страната на съветите, които
взимат властта в много градове. Имре Наги ги приема, но ги моли да оставят оръжието. Много
радиа са под влиянието на съветите.
27 октомври: Имре Наги слага край на еднопартийната система и формира коалиционно
правителство.
1 ноември: Унгария се обявява за неутрална д.
3 ноември: арестуване на военното ръководтво на разбунтувалите се.
4 ноември: нахлуване на руски войски в Будапеща. Янош Кадар застава начело на новото про-
руско правителство. Започват стачки и битки в цялата страна.
15 ноември: Радио-Райк (Radio-Rajk), което е в подкрепа на бунтовниците, оповестява че
‘руснаците са съсипали демокрацията и комунизма в Унгария и че всеки истински унгарски
комунист в този момент трябва да заеме мястото си на барикадите!’. Същият ден битките
приключват и руската армия ги печели. Въстанието е потушено.
21 ноември: руската армия проваля събирането на представителите на работническите съвети
които трябва да се срещнат в Будапеща.
22 ноември: Имре Наги е арестуван и отведен от съветските войски. Разстрелян е през 1958г.
5 декември: масово арестуване на членове на работническите съвети.
9 декември: правителството започва да унищожава работническите съвети.
17 декември: начало на смъртните присъди на участниците в бунта.
