2. 1. Българите и църквата
Животът на средновековния българин
започва с един църковен обред –
Кръщението, при който свещеник потапя
детето в купел със светена вода и му дава
християнско име. Без значение социалния
статут на семейството, на детето е давано
име на славен светия, най-често: Георги,
Димитър, Петър, Павел, Иван, Никола или
Мария, Анна, Елена и т.н. Разпространени
били и имената: Рад, Стан, Чръноглав,
Злато, Радослав, Светослав, Ханко,
Храбро, Домца,Кера, Десислава,
Параскева,Теодора.
4. Следващият важен момент в живота на
човека е бракът. Обявен от църквата за
тайнство, той свързвал двама души до
смъртта им. Втори брак се разрешавал
при смърт на един от съпрузите, а трети
само по изключение. Четвъртият категорично се забранявал.
В цяла средновековна България е царяла
чистота на нравите и църквата с голяма
строгост следяла за спазването им.
Смятало се, че жената носи отговорност за
запазване на семейството.
5. Смъртта е последното
събитие в живота на
средновековния
българин. Вечното му
жилище трябвало да
бъде на “осветена земя”,
най-често до
православния храм,
който се намирал в
населеното място. В
устата на мъртвеца била
поставяна монета за
разноски до отвъдния
свят.
Стилизиран метален кръст 13 век
6. 2. Дворци и колиби
Обикновенният народ живеел в землянки,
полувкопани в земята.Покрити със слама, те
се състоели само от 1 помещение и били далеч от всякакви хигиенни изисквания.Уредба
та им била – едно огнище, няколко глинени
съда, миндерът за спане с рогозка, няколко
черги, кандило с вощеница и раклата с булченския чеиз.
7. Жилищата на болярите се
отличавали със здрав градеж и големина. Те били
построени от камък на няколко етажа с вътрешна
стълба, красиви прозорци
и богата вътрешна украса.
Дворецът на царете се издигал
внушително и представлявал бисер сред околната жилищна архитектура. Той бил добре отоплен през зимата, а масите
в дворцовите зали отрупани с ястия и напитки, поставени в съдове от злато,сребро и богато украсена
керамика. В спалните помещения леглата били покрити с разноцветна скъпа материя и край тях горели
свещници от които се разнасяли приятни благовония.
9. 3. Знания
В началните български училища, децата след
7 годишна възраст получавали основни
умения по четене и писане. Учебниците на
младите българчета са Псалтирът и
Часословът (богослужебни книги). Началното
образование в енорийското училище траело
3 години. Ако желаело да продължи
образованието си, детето трябвало да отиде
в манастирско училище.
В Средновековна
България знанията
са били на особена
почит.
10. 4. Живот
Суровият и пълен с лишения живот, ниското
равнище на медицината и отсъствието на
елементарна хигиена са причините за високата
смъртност сред населението в периода ХІІ – ХІVв.
Средната възраст, която доживяват българите е 50
години. Да достигнеш 60-те се смята за найдълбока старост.
Грижата за болните занимавала цялото общество,
не само близките или самите тях. Дори душевно
болните, които се смятали за “обладани от зъл
дух”, не се изолирали от обществото на
християните.
11. 5. Средновековната трапеза
Бедните се хранели веднъж на ден с основна храна- хляб.Той бил
приготвян
от ръж и просо, смесени с трици и със смляни жълъди.Понякога на
трапезата
имало гозби от зеле, моркови, грах, леща, бакла, праз, чесън и др.От
млякото приготвяли масло и сирене.Вино в бедняшкия дом
рядко можело да се намери.
Богатите се хранели по няколко пъти на ден с
всякакви храни и питиета.Месо от домашни
животни и дивеч,плодове,мед и др.Използвали са зехтин и много подправки.Ежедневно се
е пиело вино и в големи количества.Царските
пиршества по различни поводи продължавали
цяла седмица.
Духовниците се хранели скромно с растителна храна и риба.
Произвежданото в манастирите вино се пиело по празници.
Понякога някои монаси се отдавали на пиянство и затова били
строго наказвани. При всички съсловия яденето ставало с ръце.
13. 6. Българските дрехи
През периода на първото царство,
преобладавали кожените дрехи. По късно
простолюдието се обличало във вълнени,
ленени и конопени домашно изтъкани
дрехи.Обували се с цървули, а мъжете носели
на главите си калпаци. Празничната дреха
била дълга бяла риза, препасана на кръста с
колан. Богатите се носели по византийската
мода. Те използвали вносни тъкани, богато
украсени с бисери, скъпоценни камъни и
сърмена везба. Царският цвят бил червеният,
дрехата на севастократора била синя, на
логотета жълта и т.н.. Кичели се с пръстени и
медалиони, а жените с обеци, наушници,
огърлици и диадеми от злато.
17. 7. Делници и празници
Делникът бил изпълнен с труд от тъмно до тъмно.
Земята се обработвала по примитивен начин с
дървено рало. Занаятчиите и ковачите работели
при нечовешки тежки условия. Жените работели
наравно с мъжете и хурката никога не слизала от
ръцете им. По – голямата част от доходите им
отивала за плащане на данъци към царя и
болярите. На почит били религиозните празници
одобрени от църквата. На тези
празненствата младите
хора
имали възможност
да се
веселят и да
скачат до
прималяване
на хорото.
20. Царя и аристокрацията прекарвали
времето си в развлечения и забава.
Намирали ги във войната и лова.
Страстни ловци били царете Иван Асен
ІІ и Константин Асен. Скуката си
запълвали с игра на шах и табла, с
удоволствие се отдавали на хазарт.
Празниците в двореца следвали
непрекъснато. Тържествено били
чествани Коледа и Великден, сватбите
в царското семейство, пристигането на
чуждестранна принцеса, победи на
бойното поле и т.н..
25. План на урока:
1. Българите и църквата
2. Дворци и колиби
3. Знания
4. Живот
5. Средновековната трапеза
6. Българските дрехи
7. Делници и празници