Цветница,Ран Босилекssuser9293e11Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Благовещение БогородичноdveribgУрок от поредицата на Двери в помощ на учителя по вероучение, предназначен за деца от 1 до 4 клас. Придружен с методичесик насоки за учителите в сайта на Двери.
Цветница,Ран Босилекssuser9293e11Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Благовещение БогородичноdveribgУрок от поредицата на Двери в помощ на учителя по вероучение, предназначен за деца от 1 до 4 клас. Придружен с методичесик насоки за учителите в сайта на Двери.
Благовещениеschool "Hristo Botev" -LesnovoБлаговещение (или Благовец) (от църковнославянски; на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio — възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38
2. Благовещение e празник за всички
християни независимо от традицията и
църквата, към която принадлежат (пра-
вославие, католицизъм, протестантс
-тво) и едно от най-големите тайнства в
християнството.
3. Според Библията на този ден
Архангел Гавраил донася на Дева
Мария благата вест, че тя ще роди
Спасителя на човечеството, сина
Божий Исус Христос
4. За него разказва Евангелието от
Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът
е утвърден от Православната църк-
ва през VII век.
Благовещение от Леонардо да Винчи
5. • Благовещение, БлаговецБлаговещение, Благовец,
Благовещене, БлагоецБлаговещене, Благоец - в народните
представи този ден се свързва с идването
на прелетните птици и с окончателното
пролетно пробуждане на природата.
6. • Вярва се, че ако
някой види най-
напред щъркел,
който не лети, а
лежи или ходи, няма
да има късмет през
годината.
7. Ако мома или
момък види най-
напред лястовица,
трябва три пъти да
завърже празна
кърпа, да я постави
на покрива и след
три дни по нея може
да гадае за какъв
(каква) ще се
омъжи/ожени.
8. След Благовец, всеки гледа да
излиза от къщи с къшей хляб и с
пари в джоба, та ако го закука ку
-кувицата, да бъде през цялата
година сит и богат.
9. Този ден се извършват дейности с насърчаващо
значение, което приписват на празника. Сеят зе -
ленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са
благи, “плашат” овошките, които не дават плод,бе-
лежат агнета и ярета, защото се вярва, че по-мал-
ко ще ги боли.
10. • Срещу празника се почистват
основно дворовете, сметта се
запалва на огромни огньове с
вярата, че огънят ще изгори и
прогони всяко зло.
•
Около този празник хората
закусват рано или поне слагат
залък хляб в устата си, за да не
ги „закука” кукувицата на гладен
стомах, което значело болест,
трудно изкарване на годината,
слаб берекет .
11. • Чуят ли първото кукане на кукувицата,
стопаните трябва да докоснат парче хляб или
да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и
сити през цялата година. Вярва се, че на този
"благден" всяка рана зараства много бързо.
Затова на Благовец се дупчат ушите на
малките момиченца.
12. • Пчеларите отварят кошерите
и пускат пчелите да събират
мед. Вярва се, че на този ден и
най-силната отрова губи своята
сила.
13. В ранната сутрин домакините прeмитат дома и
двора си, събират сметта на куп и я запалват. С
вярата, че ако на този ден човек опуши краката
си, прескачайки огъня, няма да пострада от змий
ско ухапване през лятото, те карат децата да прес
качат над огъня. Поради същата причина же-
ните не докосват игли, куки или конци.
14. • Цялата суета на хората в този ден се следи с голямо
любопитство от самодивите, вилите, русалките, юдите,
змейовете и змеиците. Те са скрити в горските усои и
дебнат само някой момък да излезе извън населеното
място, та да ги подмамят с нежни гласове и да ги отмъкнат
за съпруг..
След като му изпиели мъжката сила,самодивите го пускали
да си върви обратно вкъщи на Секновенье (29 август), а
те се запътвали към задморските си жилища
Случвало се пастир да види как тия горски жени играят хоро. Той се
поболявал от вле-чение по тях, чезнел и накрая умирал.
Умирали и момите, които са били залюбени от змейове, ако бащите и
майките им не ги отървавали своевременно.
Понякога курназ момци отмъквали само дива за невеста в домовете си.
Хвърлялив огъня неземните им одежди и ги обличали в обикновени тъкани
дрехи. Децата ,родени от отвлечени самодиви, били изключително
красиви.
ВЯРВАНИЯ СУЕВЕРИЯ НА НАРОДА
15. • Най-известен е обичаят
Буенец, който и сега може да се
види в много села. Той се из
-пълнява за здраве и
плодородие. Участничките в
него са моми. Те избират
помежду си водачка "буенек“,
тя се облича в празнична носия,
в която ризата е мъжка, с богато
украсен калпак върху
разпуснати коси.През гър -
ди те са кръстосани два колана
с големи пафти, а върху тях
нанизи от монети. На кръста са
окичени разноцветни кърпи. С
буенеца върви булката 8-10-
годишно момиче, с живи
родители, облечено с булчински
дрехи и забулено с червена
кърпа.
16. • Моминската група посещава всяка къща в селото. Момите-
песнопойки, разделени в две редици, зас- тават една срещу друга
и пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават
и буене- цът върти сабя (секира, пръчка) над главата на бул ката.
След това тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на
стопанката, коя то връзва в нея пари, дава в дар яйца и брашно.
Тя изнася от къщи сито и го търкулва. Според това как ще падне
ситото,га- даят за плодородието през годината
17. • Независимо, че е по време на Великия пост
тържествената празнична трапеза включва
задължителна консумация на риба. На църква
се отива с нова дреха, която става благосло
-вена и се носи по време на Великденските праз
ници.
18. Именници: Благовест, (от гръцки –
възвестител на добри неща), Благовеста,
Благой, Блага
Обредна трапеза: риба -
печена или варена, шарена
пита, лучник