1. 21 март в България се отбелязва като ден на пролетта. Астрономическата
дата на идването на пролетта е в различни дни през годината. Според
календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и
високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира
натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината
датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира
между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата
зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
На този празник имен ден имат хора с именат Пролет, Пролетка, Росен.
2. История на празника
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и
традиции, които и до днес преплитат в себе си езически и
християнски вярвания. Още в древността денят на пролетното
равноденствие е бил важен религиозен празник. Остара например
е само едно от имената, използвани за честването на
възраждащата се природа. Той слага началото на
астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на
тревата. Думата произлиза от името на германската езическа
богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога
на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат
английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден.
Великден се отбелязва в първата неделя, следваща пълнолунието
след пролетното равноденствие.
3. Традиции
Празнкът се чества винаги на 14 март и отбелязва
настъпването на пролетта.
От ранни зори звън на чанове оглася скътаното
сред планинските била село Забърдо. Облечени в
стари носии и кожи, със страшни маски на главите
и огромни звънци на кръста младежите и
момчетата от селото обикалят всяка къща и гонят
злите сили. Всяка група си има главатар, който
нарича за здраве.