Интервю
- 1. ГЛАС, КОЙТО ОМАЙВА Христина Лютова, народна певица. Чаровна, естествена, жива. Изразителни, магнетични очи. Визия – съвременна, модерна. Красива усмивка, красиво име. Заразителен смях. Каматен* човек. Откъде идва Христина Лютова? – Родена съм в Смолян, по баща – Узунова, богат род с много земя. Баба ми Мичка беше като баба Султана, ако усетеше, че в рода има някакъв катаклизъм, отиваше с бастунчето и строяваше всички: подобни неща в Узуновия род не можеха да се случват. Гордеех се с тези изключително трудолюбиви хора – моята баба е внесла в банката девет килограма злато и сребро, за да купи тези земи и гори в Смолян, в които работеха всички в Узуновия род – бащи, чичовци, аргати, мулета – и не обичаха мързеливите. Името Лютова идва от майчиния ми род. Георги Лютов, баща на майка ми, е участник в Илинденското въстание, познавал се е с Гоце Делчев и Даме Груев. След разгрома на въстанието попада в затвора, бяга в Балкана и след редица перипетии, идва в Чепеларе – там, на едно хоро, вижда моята баба, голяма хубавица, баща й е кехая с хиляди брава овце, харесва я от пръв поглед и така тя се омъжва за този комита. Когато направих първите си записи, стара майка, така й казвах, ми каза: „Искам да си Лютова”. Майка ми умира в родилна треска. Отгледана съм в Лютовия дом, от дядо ми Лютата и стара майка, а брат ми отиде в Узуновия дом. Всички ме знаеха Лютова – и не съжалявам, че името ми е „люто” – смее се Христина. Гласът на Христина Лютова е плътен женски алт. Той не се извисява, а се движи – ясен, витален, властен – над планинските върхове. Подобен глас напомня за Орфеевата магия, стаявала зверове и птици, дървета и хора с повелението: слушайте! Глас – струна трептяща с дълго затихване. Кога усети силата на своя глас? – Може да е даденост или е на генна основа – казва Христина. – Баща ми беше голям, силен бас, дълбок като бунар, пееше в градския хор. Майка ми също е пеела, стара майка – и тя пееше, пееха и жените, които слушах в детството – имаха чисти, самородни, страхотни гласове. Аз също пеех, но не родопски песни. Исках да стана естрадна певица. Учителят ми по музика в гимназията Попйорданов казваше – ще ти помогна, бях силна ученичка. Никога не съм мислела, че ще стана народна певица. Едва когато постъпих в Ансамбъла за народни песни усетих силата на моя гласа. Започнах да уча народни песни – така се наложих с тях. Песента е не само глас, песента е повече от глас. Тя е освобождаване, очистване на душата, даряваща наслада. Каква е магията да се случи всичко това? – Аз пея песни си със страхотно чувство, с максимално изтръгване. Гласът не търпи да го стискаш, стискаш ли го, не се получава. Песента трябва да се излее от теб така, че да повели другите да я слушат. Лиричните песни – много от родопските песни са лирични, любовни – се пеят с по-различен маниер,
- 2. защото си представяш картината. Хайдушката песен се извиква силно, могъщо, да напълниш планината със звук. Песента води, песента казва как. Колко песни е изпяла? Не помни, не ги е броила през годините в дългата си творческо-песенна кариера. Има над три хиляди концерта. Кои са песните, които предпочита? – Подарявали са ми доста песни, но аз си харесвам моите, защото никой друг не ги пее. Оригиналът не може да бъде заместен от копието – това е мой принцип. Всеки певец има собствена територия, която защитава. Народната песен няма синур, няма нотариален акт, всеки може да я пее, но в собствения си маниер, без подражание. Какъв човек е родопчанинът? – Родопчанинът има страхотно чувство за хумор. В което село да влезеш, ще срещнеш някой зевзек, който ще те разсмее. Хуморът в родопчанина е вроден, защо – не мога да обясня. В родопския хумор има голяма философия. Философия? Любопитно... Например? – Например – един, като хареса една дама, й вика: – Сгрóполи се чинчиплак, да та кудна по бюшчека... Хм... А преводът? – Съблечи се как те е майка родила, да те целуна в пазвата... Христина е голяма майсторка на родопския клин. В какво е магията? – Елате ми на гости и ще разберете – смее се и допълва. – Родопчанинът говори благо, той не е агресивен човек. Родопчанинът има своята философия, която казва – каквото за всички, това и за нас. И продължава да си гледа земята, да си поддържа животинките, семейството. Родопчанинът обича природата, отраснал е сред природата и я защитава – в днешно време това е много трудно. Опазил си е гората, боровете. Преди години на Роженския събор излезе приказка: Рожен е разтревожен, под ката борика жена цирика... Не питам за превода, почти се досещам... Питам обаче – какво се случва с нея, когато застана пред публика? – Когато запея песен, която много говори, не усещам къде съм. Всичко – цялата ми фигура, цялата ми физика, вземат участие в пеенето. Сраствам се с песента, давам всичко от нея, да се запомни. Понякога след концерт цяла нощ не мога да спя – всичко минава пред очите ми като на филмова лента. Върховна емоция е, изтощение докрай. Аз по начало съм емоционален човек и текстовете на песните ми действат силно – може и един зрител да има в залата, трябва да пееш като пред пет хиляди. Публиката никога не се подценява.
- 3. Има ли предпочитани песни? – Всяка песен е хубава. Песента няма граница, не можеш да кажеш – до тук. И сто пъти да пееш една песен, пееш я по различен начин. Песента няма и връх – винаги може още. Емблематичната ми песен е „Планино, стара планино”, родопчани ме зная с нея. Тази песен ми е подарена, когато бях 19-годишно момиче, от наш близък, бате Наско, уредник в музея, който събираше експонати и записваше народни песни. Тази песен има територия, не мога да я пея навсякъде – мога да я пея на Рожен, защото е голяма, тежка песен, както и в голяма зала с много пространство. Обичам я, не я запявам навсякъде. Мога да кажа, че моите песни са мои вдъхновения. Как се роди идеята за каба трио „Родопея”? – Някак си изведнъж. Казвам си – защо не се съберем три контра алти, да прозвучим в по-нисък регистър, по кадифено, по каба... В Родопите казваме “каба човек” – спокоен, бавен човек – така се роди триото. Дъщеря ми Мариана /завършила е музикалното училище в Широка лъка/ е страхотен контра алт – дори беше решила да кандидатства за Гинес с низините на своя контра алт... С тази Христина, която ви гледате усмихнато от снимките, можете да говорите сърдечно – и за тежко вино, и за хора, събития, приятели, музика. Спомените й са пъстри и емоционални. Българка с голям певчески дар. Когато я слушате, помнете: гласът й не само омайва, но и... омагьосва – както е при всяко голямо изкуство. *каматен – красив, хубав Разговаря Иван Здравков Снимки Мирослав Милев