За по- голямо удобство, проследете историята тук: http://wp.me/5e73O
Или вижте какво следва!
Втора част: http://www.slideshare.net/why_lady/2-15445165
Трета част: http://www.slideshare.net/why_lady/3-15550747
Четвърта част: http://www.slideshare.net/why_lady/18-19-4
Пета (последна) част: http://www.slideshare.net/why_lady/20-21-5
1 of 27
Download to read offline
More Related Content
Разказвачество: Праистория и Античност | част 1
1. Разказвачество
Преглед на историите:
Великите разказвачи от древните
шамани до сценаристите
Част 1
2. НЯМ Още преди първобитните
общества, човекът е използвал жестове и
мимики, за да разкаже какво му се е случило.
3. РИСУВАНЕ От зората на
човечеството Homo sapiens търси начин да
предаде това, което познава и може да изрази.
Така се зараждат пещерните рисунки.
4. ТЯЛОТО Освен върху камък,
индивидуалните истории се пишат и по тялото
като татуировки или накити (пера, огърлици)
и облекло. С тяхна помощ, в танц, те
пресъздават главно ловни сцени.
5. ШАМАНИ Шаманите и
свещениците много често имали за цел да
обясняват на хората как да живеят, така че да
не ядосват боговете, които по онова време не
били съвсем благосклонни и милостиви. А
най- добрият начин е чрез пример т.е. чрез
историите на тези, които са сгрешили и
съответно са били наказани. Несъмнено, по
този начин, те се сдобивали и със значителна
власт и влияние.
6. МИТ Митовете се създават, за да си
обясни произхода на света и мястото на човека
в него.
7. ГИЛГАМЕШ Първата
оформена история, коята достига до нас, e
“Епосът за Гилгамеш”, която разказва за
жестокия владетел Гилгамеш и великото му
приятелство с дивия, но и божествен пратеник
на боговете Енкиду, който го научава какво е
значението на живота.
8. ЕНМЕРКАР Урук, градът на
Гилгамеш, е построен от друг епичен герой-
«Енмеркар и господарят на Арата». С първите
градове Месопотамия и Шумер стават люлката
на цивилизацията. Колкото до Енмеркар,
може би той е изобретил писмеността
(клиновидното писмо) в очите на древните
хора, както се споменава в епоса. Кой знае?
Племенник на бога на слънцето Уту, той
обявява състезание с прекрасния и богат град
Арата, намиращ се в бъдеща Персия и
покровителстван от богинята на любовта и
войната Инана.
9. ДУАЛИЗЪМ В текста се
срещат и части, които проследяват развитието
на зороастризма: религията на доброто срещу
злото. Този дуализъм, както и идеята, че
времето има край и че след смъртта хората
отиват в добро или лошо съществуване, ще
бележи историята на съвременния свят.
10. КЛИНОПИС Въпреки че по
онова време повечето от историята е била
записана на камък, като Бехистунски надпис,
поръчан от цар Дарий, който позволява
разчитането на клинописното писмо. Това е и
най- ранната позната писмена форма,
зародила се в Шумер.
11. ПЕРСИЯ Друга голяма антична
империя е великолепната и изящна Персия.
Нейн принос е използването на миниатюрата
за илюстриране на поезия и религиозни
текстове.
12. ШЕХЕРЕЗАДА
Персийците всячески се опитват да се
разграничат от арабите. Но може би един от
най- богатите и все още не напълно изследван
източник на истории е “Приказки от Хиляда и
една нощ” на Шехерезада. Те съдържат не само
разкази, но и философия и гатанки. Истински
пример за колективна творба, допълвана през
вековете.
13. ИНДИЯ Освен това, бихме могли
да кажем, че Индия е родината на историите-
от Езоп, които като древен мореплавател
донася оттам не скъпоценности и
приспособления, а именно приказки, до
сборника “Хиляда и една нощ”, които макар и
записан на арабски, събира най- вероятно
приказки от индийския фолклор.
14. ИНДУИЗЪМ Древните
индийски епоси се фокусират върху темите за
любовта и семейството, но най- често чрез
историите на боговете.
15. МАХАБХАРАТА
Пример за това е „Махабхарата”, която освен
за династиите на Пандавите и Кауравите,
водещи началото си от красивата прикрита
богиня Ганга, смело заявява „Каквото може да
се намери тук, може да се намери и другаде.
Каквото не може да се намери тук, не може да
се намери другаде.“ (4000 пр.н.е.). Древните
текстове са като енциклопедия на мазила,
лекове и всичко възможно.
16. РАМА И СИТА Другият
голям индийски епос “Рамаяна” на
разбойника- поет Валмики (11 в.) разказва за
битките на Рама срещу царя на демоните
Равана и спасяването на красивата му съпруга
Сита. Пътят на двамата влюбени е осеян с
много недоверие и инат, но и с искрена любов.
17. ЕГИПЕТ Стените на египетските
пирамиди също служат за описване на
истории. Йероглифите са свещено писмо.
Папирусът (3000 г. пр.н.е.) днес може и да
изглежда като примитивно средство за
съхранение на данни и космогонии, но
позволява извършването на революции в
съхранението на следите от човешките дела.
18. ОМИР Западната традиция,
«Илиада» и «Одисея», разказват за героите на
Троянската война, отличаващи се с хитрост
или смелост. Смята се, че са устно творчество,
събрано от един от странстващите разказвачи
на име Омир (8 в.пр.н.е.). И макар и да
приличат на списък от телефонен указател и
доклад, двете поеми възпитават общи за
древните гръцки градове ценности: смелост,
лоялност и чест.
19. ВЕРГИЛИЙ След края на
Троянската война един друг вид герой, се
отправя към съдбата си с тъга и фаталност-
Еней. Става дума за митичният прародител на
основателите на Рим.Изобретяването му е
възложено на Вергилий, проницателен и
меланхоличен мъж, все още не поел ролята си
на нежив водач на Данте през кръговете на
Ада. С «Енеида» великият поет осигурява
основата за небивалия културен и военен успех
на Римската империя.
20. ОЛИМП Гръцката митология се
стреми да обясни генезиса (зараждането) на
света и боговете: Гея, титаните, Зевс и най-
накрая героите. Както други аспекти на
културата, по- късно е приета и от Римската
империя.
21. ПРОЗА Паралелно с нея
съществуват и гръцки романи (Харитон,
Ксенофонт Ефески, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг),
които се занимават главно с изпитанията на
любовта. За разлика от тях римските романи
(„Сатирикон“ на Петроний, „Златното магаре“
на Апулей) се фокусират върху битовите и
приключенски истории. В тях виждаме една
основна разлика в светогледа на двата народа.
Гръцките герои са верни на природата си,
докато при римските се наблюдава по-
абстрактни ценности- те са верни на дълга си.
Почти винаги романите били четени на глас от
роби.
22. ДРАМА Древните били хора на
действието, затова не е чудно, че най-
успешния жанр по онова време в Гърция били
трагедиите (Есхил, Софокъл, Еврипид) и
комедиите (Аристофан). В Рим се изявяват
Сенека, Теренц и Плавт. Макар че много пиеси
не са достигнали до нас, имената на
драматурзите се помнят все още.
23. АЛЕКСАНДРИЯ На
другия бряг на Средиземно море се създава
най- обхватното хранилище на човешко
знание до момента - Библиотеката на
Александрия (3 век пр.н.е.). Северно-
африканските градове по това време
просперирали. Дори Картаген имал амбиции
да завладее стария континент с помощта на
слонове, прекосявайки Алпите (2 век пр.н.е.).
Какъв ли би бил светът ни ако водача Ханибал
беше успял?
24. САКРАЛНО Тогава, в
Античността, се оформят двата източника на
основата на културната, психичната
идентичност на човеците: религията и
митологията. Те се градят на емоцията и
символиката, използвана в разказите за
началата на света и подвизите и изпитанията
на избраните.
25. СТИХ Друга особеност на разказите
по онова време било, че се предавали в
стихове, като например Библията. Смята се, че
така по- лесно се запомняли. Освен това били
смятани за вдъхновени от боговете или музите,
за разлика от прозата.
26. ИСТОРИЯ След създаването на
класическата средиземноморска цивилизация,
цикличността постепенно е заместена от
историчност. Римската империя започва да
отслабва и да губи превъзходството си във
военно, културно и всякакво друго отношение.