ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo
Разказвачество
     Преглед на историите:
Великите разказвачи от древните 
    шамани до сценаристите

                          Част 1
НЯМ          Още преди първобитните
  общества, човекът е използвал жестове и
мимики, за да разкаже какво му се е случило.
РИСУВАНЕ                      От зората на
 човечеството Homo sapiens търси начин да
предаде това, което познава и може да изрази.
    Така се зараждат пещерните рисунки.
ТЯЛОТО                Освен върху камък,
индивидуалните истории се пишат и по тялото
като татуировки или накити (пера, огърлици)
    и облекло. С тяхна помощ, в танц, те
      пресъздават главно ловни сцени.
ШАМАНИ                      Шаманите и
  свещениците много често имали за цел да
обясняват на хората как да живеят, така че да
не ядосват боговете, които по онова време не
  били съвсем благосклонни и милостиви. А
 най- добрият начин е чрез пример т.е. чрез
   историите на тези, които са сгрешили и
 съответно са били наказани. Несъмнено, по
този начин, те се сдобивали и със значителна
              власт и влияние.
МИТ         Митовете се създават, за да си
обясни произхода на света и мястото на човека
                  в него.
ГИЛГАМЕШ                         Първата
  оформена история, коята достига до нас, e
   “Епосът за Гилгамеш”, която разказва за
 жестокия владетел Гилгамеш и великото му
приятелство с дивия, но и божествен пратеник
 на боговете Енкиду, който го научава какво е
            значението на живота.
ЕНМЕРКАР                       Урук, градът на
  Гилгамеш, е построен от друг епичен герой-
«Енмеркар и господарят на Арата». С първите
градове Месопотамия и Шумер стават люлката
   на цивилизацията. Колкото до Енмеркар,
     може би той е изобретил писмеността
  (клиновидното писмо) в очите на древните
  хора, както се споменава в епоса. Кой знае?
   Племенник на бога на слънцето Уту, той
 обявява състезание с прекрасния и богат град
    Арата, намиращ се в бъдеща Персия и
  покровителстван от богинята на любовта и
                войната Инана.
ДУАЛИЗЪМ                        В текста се
срещат и части, които проследяват развитието
на зороастризма: религията на доброто срещу
   злото. Този дуализъм, както и идеята, че
  времето има край и че след смъртта хората
  отиват в добро или лошо съществуване, ще
   бележи историята на съвременния свят.
КЛИНОПИС                       Въпреки че по
  онова време повечето от историята е била
записана на камък, като Бехистунски надпис,
   поръчан от цар Дарий, който позволява
разчитането на клинописното писмо. Това е и
    най- ранната позната писмена форма,
            зародила се в Шумер.
ПЕРСИЯ                Друга голяма антична
империя е великолепната и изящна Персия.
Нейн принос е използването на миниатюрата
  за илюстриране на поезия и религиозни
                 текстове.
ШЕХЕРЕЗАДА
     Персийците всячески се опитват да се
  разграничат от арабите. Но може би един от
 най- богатите и все още не напълно изследван
източник на истории е “Приказки от Хиляда и
една нощ” на Шехерезада. Те съдържат не само
 разкази, но и философия и гатанки. Истински
 пример за колективна творба, допълвана през
                   вековете.
ИНДИЯ                Освен това, бихме могли
да кажем, че Индия е родината на историите-
  от Езоп, които като древен мореплавател
      донася оттам не скъпоценности и
   приспособления, а именно приказки, до
сборника “Хиляда и една нощ”, които макар и
  записан на арабски, събира най- вероятно
      приказки от индийския фолклор.
ИНДУИЗЪМ                        Древните
индийски епоси се фокусират върху темите за
 любовта и семейството, но най- често чрез
          историите на боговете.
МАХАБХАРАТА
 Пример за това е „Махабхарата”, която освен
   за династиите на Пандавите и Кауравите,
  водещи началото си от красивата прикрита
богиня Ганга, смело заявява „Каквото може да
 се намери тук, може да се намери и другаде.
Каквото не може да се намери тук, не може да
 се намери другаде.“ (4000 пр.н.е.). Древните
   текстове са като енциклопедия на мазила,
          лекове и всичко възможно.
РАМА И СИТА                          Другият
      голям индийски епос “Рамаяна” на
 разбойника- поет Валмики (11 в.) разказва за
   битките на Рама срещу царя на демоните
Равана и спасяването на красивата му съпруга
  Сита. Пътят на двамата влюбени е осеян с
много недоверие и инат, но и с искрена любов.
ЕГИПЕТ               Стените на египетските
   пирамиди също служат за описване на
 истории. Йероглифите са свещено писмо.
 Папирусът (3000 г. пр.н.е.) днес може и да
  изглежда като примитивно средство за
   съхранение на данни и космогонии, но
 позволява извършването на революции в
съхранението на следите от човешките дела.
ОМИР             Западната традиция,
«Илиада» и «Одисея», разказват за героите на
  Троянската война, отличаващи се с хитрост
или смелост. Смята се, че са устно творчество,
събрано от един от странстващите разказвачи
    на име Омир (8 в.пр.н.е.). И макар и да
 приличат на списък от телефонен указател и
   доклад, двете поеми възпитават общи за
 древните гръцки градове ценности: смелост,
               лоялност и чест.
ВЕРГИЛИЙ                       След края на
   Троянската война един друг вид герой, се
  отправя към съдбата си с тъга и фаталност-
Еней. Става дума за митичният прародител на
  основателите на Рим.Изобретяването му е
   възложено на Вергилий, проницателен и
меланхоличен мъж, все още не поел ролята си
  на нежив водач на Данте през кръговете на
   Ада. С «Енеида» великият поет осигурява
основата за небивалия културен и военен успех
            на Римската империя.
ОЛИМП                  Гръцката митология се
стреми да обясни генезиса (зараждането) на
 света и боговете: Гея, титаните, Зевс и най-
   накрая героите. Както други аспекти на
културата, по- късно е приета и от Римската
                  империя.
ПРОЗА              Паралелно с нея
   съществуват и гръцки романи (Харитон,
Ксенофонт Ефески, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг),
 които се занимават главно с изпитанията на
 любовта. За разлика от тях римските романи
(„Сатирикон“ на Петроний, „Златното магаре“
  на Апулей) се фокусират върху битовите и
 приключенски истории. В тях виждаме една
основна разлика в светогледа на двата народа.
  Гръцките герои са верни на природата си,
    докато при римските се наблюдава по-
абстрактни ценности- те са верни на дълга си.
Почти винаги романите били четени на глас от
                    роби.
ДРАМА              Древните били хора на
    действието, затова не е чудно, че най-
успешния жанр по онова време в Гърция били
   трагедиите (Есхил, Софокъл, Еврипид) и
  комедиите (Аристофан). В Рим се изявяват
Сенека, Теренц и Плавт. Макар че много пиеси
     не са достигнали до нас, имената на
       драматурзите се помнят все още.
АЛЕКСАНДРИЯ                               На
 другия бряг на Средиземно море се създава
   най- обхватното хранилище на човешко
    знание до момента - Библиотеката на
    Александрия (3 век пр.н.е.). Северно-
     африканските градове по това време
просперирали. Дори Картаген имал амбиции
 да завладее стария континент с помощта на
слонове, прекосявайки Алпите (2 век пр.н.е.).
Какъв ли би бил светът ни ако водача Ханибал
                 беше успял?
САКРАЛНО                       Тогава, в
Античността, се оформят двата източника на
    основата на културната, психичната
   идентичност на човеците: религията и
  митологията. Те се градят на емоцията и
  символиката, използвана в разказите за
началата на света и подвизите и изпитанията
               на избраните.
СТИХ            Друга особеност на разказите
    по онова време било, че се предавали в
стихове, като например Библията. Смята се, че
 така по- лесно се запомняли. Освен това били
смятани за вдъхновени от боговете или музите,
             за разлика от прозата.
ИСТОРИЯ                   След създаването на
класическата средиземноморска цивилизация,
   цикличността постепенно е заместена от
 историчност. Римската империя започва да
  отслабва и да губи превъзходството си във
военно, културно и всякакво друго отношение.
Пишете ми на адрес:
   lila_dee@abv.bg

More Related Content

Разказвачество: Праистория и Античност | част 1

  • 1. Разказвачество Преглед на историите: Великите разказвачи от древните  шамани до сценаристите Част 1
  • 2. НЯМ Още преди първобитните общества, човекът е използвал жестове и мимики, за да разкаже какво му се е случило.
  • 3. РИСУВАНЕ От зората на човечеството Homo sapiens търси начин да предаде това, което познава и може да изрази. Така се зараждат пещерните рисунки.
  • 4. ТЯЛОТО Освен върху камък, индивидуалните истории се пишат и по тялото като татуировки или накити (пера, огърлици) и облекло. С тяхна помощ, в танц, те пресъздават главно ловни сцени.
  • 5. ШАМАНИ Шаманите и свещениците много често имали за цел да обясняват на хората как да живеят, така че да не ядосват боговете, които по онова време не били съвсем благосклонни и милостиви. А най- добрият начин е чрез пример т.е. чрез историите на тези, които са сгрешили и съответно са били наказани. Несъмнено, по този начин, те се сдобивали и със значителна власт и влияние.
  • 6. МИТ Митовете се създават, за да си обясни произхода на света и мястото на човека в него.
  • 7. ГИЛГАМЕШ Първата оформена история, коята достига до нас, e “Епосът за Гилгамеш”, която разказва за жестокия владетел Гилгамеш и великото му приятелство с дивия, но и божествен пратеник на боговете Енкиду, който го научава какво е значението на живота.
  • 8. ЕНМЕРКАР Урук, градът на Гилгамеш, е построен от друг епичен герой- «Енмеркар и господарят на Арата». С първите градове Месопотамия и Шумер стават люлката на цивилизацията. Колкото до Енмеркар, може би той е изобретил писмеността (клиновидното писмо) в очите на древните хора, както се споменава в епоса. Кой знае? Племенник на бога на слънцето Уту, той обявява състезание с прекрасния и богат град Арата, намиращ се в бъдеща Персия и покровителстван от богинята на любовта и войната Инана.
  • 9. ДУАЛИЗЪМ В текста се срещат и части, които проследяват развитието на зороастризма: религията на доброто срещу злото. Този дуализъм, както и идеята, че времето има край и че след смъртта хората отиват в добро или лошо съществуване, ще бележи историята на съвременния свят.
  • 10. КЛИНОПИС Въпреки че по онова време повечето от историята е била записана на камък, като Бехистунски надпис, поръчан от цар Дарий, който позволява разчитането на клинописното писмо. Това е и най- ранната позната писмена форма, зародила се в Шумер.
  • 11. ПЕРСИЯ Друга голяма антична империя е великолепната и изящна Персия. Нейн принос е използването на миниатюрата за илюстриране на поезия и религиозни текстове.
  • 12. ШЕХЕРЕЗАДА Персийците всячески се опитват да се разграничат от арабите. Но може би един от най- богатите и все още не напълно изследван източник на истории е “Приказки от Хиляда и една нощ” на Шехерезада. Те съдържат не само разкази, но и философия и гатанки. Истински пример за колективна творба, допълвана през вековете.
  • 13. ИНДИЯ Освен това, бихме могли да кажем, че Индия е родината на историите- от Езоп, които като древен мореплавател донася оттам не скъпоценности и приспособления, а именно приказки, до сборника “Хиляда и една нощ”, които макар и записан на арабски, събира най- вероятно приказки от индийския фолклор.
  • 14. ИНДУИЗЪМ Древните индийски епоси се фокусират върху темите за любовта и семейството, но най- често чрез историите на боговете.
  • 15. МАХАБХАРАТА Пример за това е „Махабхарата”, която освен за династиите на Пандавите и Кауравите, водещи началото си от красивата прикрита богиня Ганга, смело заявява „Каквото може да се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“ (4000 пр.н.е.). Древните текстове са като енциклопедия на мазила, лекове и всичко възможно.
  • 16. РАМА И СИТА Другият голям индийски епос “Рамаяна” на разбойника- поет Валмики (11 в.) разказва за битките на Рама срещу царя на демоните Равана и спасяването на красивата му съпруга Сита. Пътят на двамата влюбени е осеян с много недоверие и инат, но и с искрена любов.
  • 17. ЕГИПЕТ Стените на египетските пирамиди също служат за описване на истории. Йероглифите са свещено писмо. Папирусът (3000 г. пр.н.е.) днес може и да изглежда като примитивно средство за съхранение на данни и космогонии, но позволява извършването на революции в съхранението на следите от човешките дела.
  • 18. ОМИР Западната традиция, «Илиада» и «Одисея», разказват за героите на Троянската война, отличаващи се с хитрост или смелост. Смята се, че са устно творчество, събрано от един от странстващите разказвачи на име Омир (8 в.пр.н.е.). И макар и да приличат на списък от телефонен указател и доклад, двете поеми възпитават общи за древните гръцки градове ценности: смелост, лоялност и чест.
  • 19. ВЕРГИЛИЙ След края на Троянската война един друг вид герой, се отправя към съдбата си с тъга и фаталност- Еней. Става дума за митичният прародител на основателите на Рим.Изобретяването му е възложено на Вергилий, проницателен и меланхоличен мъж, все още не поел ролята си на нежив водач на Данте през кръговете на Ада. С «Енеида» великият поет осигурява основата за небивалия културен и военен успех на Римската империя.
  • 20. ОЛИМП Гръцката митология се стреми да обясни генезиса (зараждането) на света и боговете: Гея, титаните, Зевс и най- накрая героите. Както други аспекти на културата, по- късно е приета и от Римската империя.
  • 21. ПРОЗА Паралелно с нея съществуват и гръцки романи (Харитон, Ксенофонт Ефески, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг), които се занимават главно с изпитанията на любовта. За разлика от тях римските романи („Сатирикон“ на Петроний, „Златното магаре“ на Апулей) се фокусират върху битовите и приключенски истории. В тях виждаме една основна разлика в светогледа на двата народа. Гръцките герои са верни на природата си, докато при римските се наблюдава по- абстрактни ценности- те са верни на дълга си. Почти винаги романите били четени на глас от роби.
  • 22. ДРАМА Древните били хора на действието, затова не е чудно, че най- успешния жанр по онова време в Гърция били трагедиите (Есхил, Софокъл, Еврипид) и комедиите (Аристофан). В Рим се изявяват Сенека, Теренц и Плавт. Макар че много пиеси не са достигнали до нас, имената на драматурзите се помнят все още.
  • 23. АЛЕКСАНДРИЯ На другия бряг на Средиземно море се създава най- обхватното хранилище на човешко знание до момента - Библиотеката на Александрия (3 век пр.н.е.). Северно- африканските градове по това време просперирали. Дори Картаген имал амбиции да завладее стария континент с помощта на слонове, прекосявайки Алпите (2 век пр.н.е.). Какъв ли би бил светът ни ако водача Ханибал беше успял?
  • 24. САКРАЛНО Тогава, в Античността, се оформят двата източника на основата на културната, психичната идентичност на човеците: религията и митологията. Те се градят на емоцията и символиката, използвана в разказите за началата на света и подвизите и изпитанията на избраните.
  • 25. СТИХ Друга особеност на разказите по онова време било, че се предавали в стихове, като например Библията. Смята се, че така по- лесно се запомняли. Освен това били смятани за вдъхновени от боговете или музите, за разлика от прозата.
  • 26. ИСТОРИЯ След създаването на класическата средиземноморска цивилизация, цикличността постепенно е заместена от историчност. Римската империя започва да отслабва и да губи превъзходството си във военно, културно и всякакво друго отношение.
  • 27. Пишете ми на адрес: lila_dee@abv.bg