ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo

прешленести червеи 2018 година

•
•
Rumiana Tarpova
Rumiana Tarpova

Обща характеристика на външното и вътрешно устройство, многообразие и класификация, представители, отнасящи се към типа и характерни особености в начина им на живот.

1 of 39
Ч Е Р В Е И ПРЕШЛЕНЕСТИ ЧЕРВЕИ РУМЯНА ТЪРПОВА 2018 ГОДИНА
Типът включва голяма група, широко разпространени червеи, достигнали висока степен на развитие и усъвършенстване. По-голямата част от тях са свободноживеещи, водни – морски и сладководни дънни или планктонни обитатели, но има и сухоземни - повечето от които имат голямо значение за почвеното плодородие. Паразитните представители са предимно ектопаразити по различни животни. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Тялото най-често е удължено, гръбно-коремно сплеснато или цилиндрично. Обикновено е обагрено – особено пъстри са многочетинестите червеи и пиявиците. Размерите им варират в широки граници - от микроскопични до няколко метра. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Тялото е разделено на отделни сегменти - прешлени. Сегментите на тялото се разделят на: - главови - първите два сегмента.Те носят сетивните органи - чифтни пипала или антени, палпи, очи, мустачки (цири) и др. - сегменти на трупа - краен сегмент - върху който се отваря анусът. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Усъвършенстват се и двигателните органи: - параподи – двуклонести чифтни странични израстъци на трупните сегменти, снабдени с тънки пипала и снопчета от четинки от хитиниподобно вещество; - четинки – остатъци от параподиите. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Кожно-мускулната торба е добре развита – изградена е от еднослоен епител, богат на жлезисти клетки, които на външната страна отделят тънка кутикула и от два мускулни пласта – външен, пръстеновиден и вътрешен, надлъжен. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Имат същинска или вторична телесна празнина. Тя притежава собствени стени от мезодермален произход. Вътрешността на празнината е изпълнена с течност. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Храносмилателната система е отворена . Състои се от: - предно черво с ектодермален произход, което включва устния отвор, устна празнина и глътката; - средно черво с ендодермален произход: - задно черво с ектодермален произход, което завършва с анус. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Кръвоносната система е добре развита и е затворена. Състои се от надлъжни (гръбен и коремен) и напречни (пръстеновидни) кръвоносни съдове. Удебелените мускулни стени на някои от съдовете могат да пулсират и да осигуряват движението на кръвта. Често в кръвта има дихателни пигменти, които съдържат желязо. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Дихателна система. Обикновено дишат с кожата си, която е влажна и богато кръвоснабдена. При някои видове, за първи път в еволюцията на животните, се появяват дихателни органи – хриле - израстъци, които са разположени гръбно на някои параподи. Те са наделени и имат кръвоносен съд в тях. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Нервната система е ганглийна - верижна. Състои се от окологлътъчен пръстен, образуван от свързани по между си ганглии и надлъжна коремна нервна верига, образувана от сливането на 2 нервни кордона. Често имат очи (2 или 4), обонятелни и осезателни органи. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Отделителната система е изградена от метанефридии – във всеки сегмент има по една двойка метанефридии. Всеки метанефридий се състои от фуниевидна клетка (фунийка, покрита с ресничест епител), отделително каналче, отделителна пора. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Половата система е сравнително просто устроена. Във всеки сегмент има полови жлези, разположени в основата на параподите. Половите клетки се изсипват в празнината и се изхвърлят от тялото чрез разкъсване на стените на сегмента и по-рядко чрез собствени канали и отвори. Оплождането е външно. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Представителите са разделнополови или хермафродитни. При по-примитивните развитието протича с метаморфоза, а при други развитието е пряко. Някои се размножават безполово. Имат големи регенерационни способности. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
КЛАСИФИКАЦИЯ Известни са около 9 000 вида прешленести червеи. Типът включва 3 класа: - клас Polychaeta (многочетинести червеи) – приемат се за най-примитивни - клас Oligochaeta (малочетинести червеи). - клас Hirudinea (пиявици) – приемат се за най-висши.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Наброяват от 6 – 10000 вида, предимно морски, рядко сладководни. Свободноживеещи – плаващи, пълзящи по дъното или заровени в грунда. Служат за храна на много риби, а някои червеи / палоло/ и за храна на човека.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Тялото е удължено или скъсено, гръбно-коремно сплескано, цилиндрично или овално. Съставено е от 5 до 800 сегмента.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Имат добре развити параподи, в които се разполагат дихателните органи – хриле. На главата са разположени очи, осезателни органи и органи за равновесие.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Размерите им варират от микроскопични до 3 метра. Движението се извършва с параподи. Предното черво е съставено от устна празнина и глътка с хитиноидни зъби или челюсти. Глътката може да се изхвърля навън от тялото като хобот.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ При някои представители кръвоносна система липсва, а при други тя е добре развита и затворена. Те са разделнополови, при някои има изразен полов диморфизъм (четинките на параподите при мъжките екземпляри са по-дълги). Развитието е с метаморфоза. При някои видове се наблюдават брачни танци и борби за територия.
КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Някои видове се използват за храна на човека (Eunice viridis – палоло). Много полихети са основна храна за рибите, морските птици и ракообразните. Разделят се на 2 подкласа: - подклас Еrrantia (бродещи полихети) - подклас Sedentaria (седящи полихети).
ПОДКЛАС ERRANTIA /БРОДЕЩИ/ Подвижни – плаващи, пълзящи, ровещи. Имат добре обособен главов дял и труп, който може да е разделен на 2 или повече части – гръден дял, коремен дял и опашен край. Повечето са хищници.
ПОДКЛАС ERRANTIA ОГНЕНИ ПОЛИХЕТИ
ПОДКЛАС ERRANTIA Eunice viridis (палоло) в Черно море - E. maxima, Nereis pelagica
ПОДКЛАС SEDENTARIA Неподвижни, обикновено живеят постоянно в тръбици (рогови, рядко варовикови) или в дупки, които никога не напускат изцяло, а подават от тях само предния си край. Хранят се с гниещи вещества и микроорганизми като филтрират водата.
ПОДКЛАС SEDENTARIA полихети ветрила р. Sabella коледно дърво
ПОДКЛАС SEDENTARI A В Черно море се срещат: - Ophelia bicornis - Arenicola marina
КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Около 3000 вида, предимно почвени, сладководни и много рядко морски. Водните пълзят по дъното или се зариват частично.Сред тях се среща гигантският дъждовен червей , който достига 2,5 м. На всеки сегмент са разположени четинки. Главата е слабо развита. Обикновен дъждовен червей Дълга апоректода Ейсения тубифекс
КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Движението при повечето се извършва посредством четинки. Храносмилателната система се състои от глътка, хранопровод, мускулест стомах средно и задно черво. Тялото е удължено (0,5 мм – 3 м) с еднаква сегментация. Придатъците на главовите сегменти, параподите и хрилете са редуцирани. Кутикулата е тънка и постоянно овлажнена от отделящата се слуз, която овлажнява тялото и осигурява газообмена.
КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Кръвоносната система е затворена. Кожата е добре кръвоснабдена и изпълнява дихателна функция.
КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Половата система е разположена в малък брой предни сегменти. Хермафродитни животни. Развитието е пряко (без ларва). Някои се размножават безполово – тялото се дели на две и всяка част възстановява липсващия край.
КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Почвените представители спомагат за разлагането на растителните отпадъци и образуването на хумуса. Бентосните сладководни олигохети са важна съставка от храната на рибите. Lumbricus terrestris Tubifex tubifex
КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Най-специализираната група прешленести червеи – наброявят 400 до 500 вида. Водят началото си от малочетинестите прешленести червеи. Тялото е удължено, гръбокоремносплеснато с лъжлива сегментация. В двата му края се образуват два вендуза (смукала)– преден (устен) и заден (анален).
КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Медицинска пиявица Лъжеконска пиявица Речна пиявица Триредова пиявица Обитават сладководни басейни, но се срещат и в моретата и почвата. Основно служат за храна на рибите. Свободноживеещите са хищници. Най-често са ектопаразити по гръбначни животни. Медицинската пиявица се използва от човека с лечебни цели.
КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Медицинска пиявица Лъжеконска пиявица Имат уплътнено тяло с кафяв или зелен цвят. Нямат параподи или четинки. Вторичната телесна празнина е редуцирана във връзка с паразитния начин на живот. Имат 1 – 5 двойки очи. Речна пиявица Триредова пиявица
КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Броят на сегментите е сравнително малък и е определен 30 - 33. Четинките са напълно редуцирани, с изключение на някои примитивни форми, при които са запазени в предния край на тялото. Hirudo medicinalis (медицинска пиявица) Многоредова пиявица Лъжеконска пиявица Амазонска пиявица
КЛАС ПИЯВИЦИ Могат да имат челюсти, мощен фаринкс или хобот. Кръвосмучещите отделят секрет с антикоагулационни свойства. Средното черво притежава задънени разклонения за складиране на кръвта.
КЛАС ПИЯВИЦИ Кръвоносната система е с изразена тенденция за редуциране – затворена,отворена, или липсва. При някои видове в кръвта има хемоглобин. Дишат през кожата, с изключение на някои морски видове, при които има хриле.
КЛАС ПИЯВИЦИ Хермафродитни животни със сложно устроена полова система. Половите отвори са самостоятелни. Оплождането е вътрешно. Развитието е пряко. Не се размножават по безполов начин и почти нямат регенерационна способност.

More Related Content

прешленести червеи 2018 година

  • 1. Ч Е Р В Е И ПРЕШЛЕНЕСТИ ЧЕРВЕИ РУМЯНА ТЪРПОВА 2018 ГОДИНА
  • 2. Типът включва голяма група, широко разпространени червеи, достигнали висока степен на развитие и усъвършенстване. По-голямата част от тях са свободноживеещи, водни – морски и сладководни дънни или планктонни обитатели, но има и сухоземни - повечето от които имат голямо значение за почвеното плодородие. Паразитните представители са предимно ектопаразити по различни животни. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 3. Тялото най-често е удължено, гръбно-коремно сплеснато или цилиндрично. Обикновено е обагрено – особено пъстри са многочетинестите червеи и пиявиците. Размерите им варират в широки граници - от микроскопични до няколко метра. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 4. Тялото е разделено на отделни сегменти - прешлени. Сегментите на тялото се разделят на: - главови - първите два сегмента.Те носят сетивните органи - чифтни пипала или антени, палпи, очи, мустачки (цири) и др. - сегменти на трупа - краен сегмент - върху който се отваря анусът. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 5. Усъвършенстват се и двигателните органи: - параподи – двуклонести чифтни странични израстъци на трупните сегменти, снабдени с тънки пипала и снопчета от четинки от хитиниподобно вещество; - четинки – остатъци от параподиите. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 6. Кожно-мускулната торба е добре развита – изградена е от еднослоен епител, богат на жлезисти клетки, които на външната страна отделят тънка кутикула и от два мускулни пласта – външен, пръстеновиден и вътрешен, надлъжен. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 7. Имат същинска или вторична телесна празнина. Тя притежава собствени стени от мезодермален произход. Вътрешността на празнината е изпълнена с течност. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 8. Храносмилателната система е отворена . Състои се от: - предно черво с ектодермален произход, което включва устния отвор, устна празнина и глътката; - средно черво с ендодермален произход: - задно черво с ектодермален произход, което завършва с анус. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 9. Кръвоносната система е добре развита и е затворена. Състои се от надлъжни (гръбен и коремен) и напречни (пръстеновидни) кръвоносни съдове. Удебелените мускулни стени на някои от съдовете могат да пулсират и да осигуряват движението на кръвта. Често в кръвта има дихателни пигменти, които съдържат желязо. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 10. Дихателна система. Обикновено дишат с кожата си, която е влажна и богато кръвоснабдена. При някои видове, за първи път в еволюцията на животните, се появяват дихателни органи – хриле - израстъци, които са разположени гръбно на някои параподи. Те са наделени и имат кръвоносен съд в тях. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 11. Нервната система е ганглийна - верижна. Състои се от окологлътъчен пръстен, образуван от свързани по между си ганглии и надлъжна коремна нервна верига, образувана от сливането на 2 нервни кордона. Често имат очи (2 или 4), обонятелни и осезателни органи. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 12. Отделителната система е изградена от метанефридии – във всеки сегмент има по една двойка метанефридии. Всеки метанефридий се състои от фуниевидна клетка (фунийка, покрита с ресничест епител), отделително каналче, отделителна пора. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 13. Половата система е сравнително просто устроена. Във всеки сегмент има полови жлези, разположени в основата на параподите. Половите клетки се изсипват в празнината и се изхвърлят от тялото чрез разкъсване на стените на сегмента и по-рядко чрез собствени канали и отвори. Оплождането е външно. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 14. Представителите са разделнополови или хермафродитни. При по-примитивните развитието протича с метаморфоза, а при други развитието е пряко. Някои се размножават безполово. Имат големи регенерационни способности. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
  • 15. КЛАСИФИКАЦИЯ Известни са около 9 000 вида прешленести червеи. Типът включва 3 класа: - клас Polychaeta (многочетинести червеи) – приемат се за най-примитивни - клас Oligochaeta (малочетинести червеи). - клас Hirudinea (пиявици) – приемат се за най-висши.
  • 16. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Наброяват от 6 – 10000 вида, предимно морски, рядко сладководни. Свободноживеещи – плаващи, пълзящи по дъното или заровени в грунда. Служат за храна на много риби, а някои червеи / палоло/ и за храна на човека.
  • 17. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Тялото е удължено или скъсено, гръбно-коремно сплескано, цилиндрично или овално. Съставено е от 5 до 800 сегмента.
  • 18. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Зелен нереис Разноног хетоптерус платинереис спиробрахус Великолепна протула хлойя миксикола Биспира Имат добре развити параподи, в които се разполагат дихателните органи – хриле. На главата са разположени очи, осезателни органи и органи за равновесие.
  • 19. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Размерите им варират от микроскопични до 3 метра. Движението се извършва с параподи. Предното черво е съставено от устна празнина и глътка с хитиноидни зъби или челюсти. Глътката може да се изхвърля навън от тялото като хобот.
  • 20. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ При някои представители кръвоносна система липсва, а при други тя е добре развита и затворена. Те са разделнополови, при някои има изразен полов диморфизъм (четинките на параподите при мъжките екземпляри са по-дълги). Развитието е с метаморфоза. При някои видове се наблюдават брачни танци и борби за територия.
  • 21. КЛАС МНОГОЧЕТИНЕСТИ /POLYCHAETA/ Някои видове се използват за храна на човека (Eunice viridis – палоло). Много полихети са основна храна за рибите, морските птици и ракообразните. Разделят се на 2 подкласа: - подклас Еrrantia (бродещи полихети) - подклас Sedentaria (седящи полихети).
  • 22. ПОДКЛАС ERRANTIA /БРОДЕЩИ/ Подвижни – плаващи, пълзящи, ровещи. Имат добре обособен главов дял и труп, който може да е разделен на 2 или повече части – гръден дял, коремен дял и опашен край. Повечето са хищници.
  • 24. ПОДКЛАС ERRANTIA Eunice viridis (палоло) в Черно море - E. maxima, Nereis pelagica
  • 25. ПОДКЛАС SEDENTARIA Неподвижни, обикновено живеят постоянно в тръбици (рогови, рядко варовикови) или в дупки, които никога не напускат изцяло, а подават от тях само предния си край. Хранят се с гниещи вещества и микроорганизми като филтрират водата.
  • 27. ПОДКЛАС SEDENTARI A В Черно море се срещат: - Ophelia bicornis - Arenicola marina
  • 28. КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Около 3000 вида, предимно почвени, сладководни и много рядко морски. Водните пълзят по дъното или се зариват частично.Сред тях се среща гигантският дъждовен червей , който достига 2,5 м. На всеки сегмент са разположени четинки. Главата е слабо развита. Обикновен дъждовен червей Дълга апоректода Ейсения тубифекс
  • 29. КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Движението при повечето се извършва посредством четинки. Храносмилателната система се състои от глътка, хранопровод, мускулест стомах средно и задно черво. Тялото е удължено (0,5 мм – 3 м) с еднаква сегментация. Придатъците на главовите сегменти, параподите и хрилете са редуцирани. Кутикулата е тънка и постоянно овлажнена от отделящата се слуз, която овлажнява тялото и осигурява газообмена.
  • 30. КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Кръвоносната система е затворена. Кожата е добре кръвоснабдена и изпълнява дихателна функция.
  • 31. КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Половата система е разположена в малък брой предни сегменти. Хермафродитни животни. Развитието е пряко (без ларва). Някои се размножават безполово – тялото се дели на две и всяка част възстановява липсващия край.
  • 32. КЛАС МАЛОЧЕТИНЕСТИ /OLIGOCHAETA/ Почвените представители спомагат за разлагането на растителните отпадъци и образуването на хумуса. Бентосните сладководни олигохети са важна съставка от храната на рибите. Lumbricus terrestris Tubifex tubifex
  • 33. КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Най-специализираната група прешленести червеи – наброявят 400 до 500 вида. Водят началото си от малочетинестите прешленести червеи. Тялото е удължено, гръбокоремносплеснато с лъжлива сегментация. В двата му края се образуват два вендуза (смукала)– преден (устен) и заден (анален).
  • 34. КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Медицинска пиявица Лъжеконска пиявица Речна пиявица Триредова пиявица Обитават сладководни басейни, но се срещат и в моретата и почвата. Основно служат за храна на рибите. Свободноживеещите са хищници. Най-често са ектопаразити по гръбначни животни. Медицинската пиявица се използва от човека с лечебни цели.
  • 35. КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Медицинска пиявица Лъжеконска пиявица Имат уплътнено тяло с кафяв или зелен цвят. Нямат параподи или четинки. Вторичната телесна празнина е редуцирана във връзка с паразитния начин на живот. Имат 1 – 5 двойки очи. Речна пиявица Триредова пиявица
  • 36. КЛАС ПИЯВИЦИ /HIRUDINEA/ Броят на сегментите е сравнително малък и е определен 30 - 33. Четинките са напълно редуцирани, с изключение на някои примитивни форми, при които са запазени в предния край на тялото. Hirudo medicinalis (медицинска пиявица) Многоредова пиявица Лъжеконска пиявица Амазонска пиявица
  • 37. КЛАС ПИЯВИЦИ Могат да имат челюсти, мощен фаринкс или хобот. Кръвосмучещите отделят секрет с антикоагулационни свойства. Средното черво притежава задънени разклонения за складиране на кръвта.
  • 38. КЛАС ПИЯВИЦИ Кръвоносната система е с изразена тенденция за редуциране – затворена,отворена, или липсва. При някои видове в кръвта има хемоглобин. Дишат през кожата, с изключение на някои морски видове, при които има хриле.
  • 39. КЛАС ПИЯВИЦИ Хермафродитни животни със сложно устроена полова система. Половите отвори са самостоятелни. Оплождането е вътрешно. Развитието е пряко. Не се размножават по безполов начин и почти нямат регенерационна способност.