3. Ранен живот
- учи в земеделското училище в Садово (1893–1895) и завършва
Лозаро-винарското училище в Плевен (1895–1897);
- през 1899 участва в учредителния конгрес на БЗС.
- учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва
образованието си, поради заболяване от туберкулоза.
4. Завръщане в България
- през 1908 годинаАлександърСтамболийски е избран за
народен представител от БЗНС.
- народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923)
обикновено и вV (1911) Велико народно събрание.
- след скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той
е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор.
5. Януари 1919 г. – включване в
коалиционното правителство на
ТеодорТеодоров
- Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919
подписва Ньойския договор.
- във вътрешен план правителството на Стамболийски
провежда някои реформи, част от които са спорни: поземлена
реформа, трудова повинност, правописна.
- през 1922 година е проведен референдум за съдене на
виновниците за националните катастрофи.
6. Загуба на подкрепа
- към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи
напълно подкрепа извън средите на българското селячество
( подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година.
- на 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е
извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с
подкрепата на буржоазните партии и царя.
7. Краят на едно управление
- Стамболийски организира стотици селяни и
прави опит за обсада на Пазарджик.
- 11 юни Стамболийски разпорежда на
селяните да се пръснат, за да не се стигне до
кръвопролития.
- следват три дни на укриване, а на четвъртия
бива предаден на военните от селяни от село
Голак.
- Стамболийски е заловен и докаран във вилата
му в с. Славовица (Област Пазарджик), където е
подложен на жестоки инквизиции. След това е
захвърлен полумъртъв в една от стаите в
стопанската сграда в двора на вилата.
8. Екзекуция на Стамболийски
По заповед на военния
министър, Иван Вълков,
Стамболийски е предаден за
ликвидиране на т.нар. "неотговорни
фактори". Без да участва официално
в Деветоюнския преврат, ВМРО
подкрепя свалянето на
правителството, а чета предвождана
от Величко Велянов, извършва
екзекуцията на Ал. Стамболийски.
Тялото му е заровено на тайно място
в землището на Ветрен, като е
открито и идентифицирано
десетилетия по-късно.
