ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo

ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

•Download as PPS, PDF•
•
R
RCRusse
1 of 12
Downloaded 63 times
ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ Изготвила: Божидара А. Рикева bobian@abv.bg Психолог РЦПИОВДУСОП Русе 2009
Терминът “девиация”, означава отклонение от социалните норми, нарушение. Прилага се при оценка на тези събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явленията – престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и други. Божидара А. Рикева - психолог 2
 Терминът “девиация”, е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид или социална група, които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят (или са някъде в периферията на действие) на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората.  Девиацията се отнася както до характера на протичане, така и до последствията на индивидуалното (груповото) поведение.  Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество. Божидара А. Рикева - психолог 3
Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество. В цялото си многообразие девиациите се отнасят до :     насилието, репресиите, неоправданото наказание и обидите, корупцията,  липсата на социална автономност,  подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и други. Божидара А. Рикева - психолог 4
Определението на девиацията като тип поведение:  Което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество.  Това е отхвърленото, неодобряемото, нежеланото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение. Божидара А. Рикева - психолог 5
Основни характеристики на девиантното поведение, които го определят като такова и го отличават от останалите форми на отклонение в поведението  Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психосоциалното) формиране на децата и подрастващите  Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивидът влиза в нови, по-сложни социални отношения.  Изискванията към него растат и в редица случаи това са водещите предпоставки за възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между него и средата.  Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които се отличават с различни по степен и характер на изразеност физически или психофизически аномалии.  Девиантно поведение е възрастово-психологически детерминирано  Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени в широката социална действителност. Божидара А. Рикева - психолог 6
Към отклоненията в социалното поведение се отнасят :  скитничество, бягствата от къщи и училище, аморалния начин на живот;  склонностите към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества;  педагогическата занемареност, изоставането и отпадането от обучение;  нарушенията във взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници, побоиша, скандали, убийства;  включването в противообществени групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления);  склонностите към суицидални действия, побоища;  стремежите към социална изолация и други. Божидара А. Рикева - психолог 7
Девиантно поведение на юношите не е отделен акт или действие, а своеобразен формиращ се стереотип на поведение. В много случаи девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта. Девиациите отразяват несъответствието между нормативния и ценностния опит за отделния индивид. Девиациите може и да се разкрива във възможността те да А. актуализирани Божидараса Рикева - психолог съзнателно или като защитна 8 рамка.
Фактори за девиантно поведение  Влиянието на отделните видове семейства върху развитието на личността е изключително важно условие решаването на конкретни възпитателни цели и задачи.  В периода на детството и юношеството индивидът е обладан от изключителния стремеж да подражава и претворява качествата на предпочитания “идеален” човек. Това постоянно желание за самоуподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на подрастващите към самостоятелен и независим начин на живот и поведение. Божидара А. Рикева - психолог 9
Най-добрият метод за пълноценното изграждане личността на детето е упражняването на демократично-авторитетния стил, при който баланса между емоция и контролиращо поведение е постигнат в максимална степен. “За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери... С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление... Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; третото тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщение и нова вина.” (Дж. Стайнбек “На изток от Рая”) Божидара А. Рикева - психолог 10
БЛАГОДАРИМ ЗА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ Божидара А. Рикева - психолог 11
ЛИТЕРАТУРА 1. Карагьозов, И. Психологически проблеми на девиантното поведение. 2002 г. 2. Карагьозов, И. Основи на дефектологията. 1995 г. 3. Попова,С. Възпитателни взаимодействия в семейството.2000 г. 4. Иванов,И. Семейна педагогика.1998 г. 5. Петров,Г. Детската престъпност.1998 г. . Божидара А. Рикева - психолог 12

More Related Content

ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

  • 2. Терминът “девиация”, означава отклонение от социалните норми, нарушение. Прилага се при оценка на тези събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явленията – престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и други. Божидара А. Рикева - психолог 2
  • 3.  Терминът “девиация”, е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид или социална група, които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят (или са някъде в периферията на действие) на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората.  Девиацията се отнася както до характера на протичане, така и до последствията на индивидуалното (груповото) поведение.  Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество. Божидара А. Рикева - психолог 3
  • 4. Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество. В цялото си многообразие девиациите се отнасят до :     насилието, репресиите, неоправданото наказание и обидите, корупцията,  липсата на социална автономност,  подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и други. Божидара А. Рикева - психолог 4
  • 5. Определението на девиацията като тип поведение:  Което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество.  Това е отхвърленото, неодобряемото, нежеланото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение. Божидара А. Рикева - психолог 5
  • 6. Основни характеристики на девиантното поведение, които го определят като такова и го отличават от останалите форми на отклонение в поведението  Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психосоциалното) формиране на децата и подрастващите  Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивидът влиза в нови, по-сложни социални отношения.  Изискванията към него растат и в редица случаи това са водещите предпоставки за възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между него и средата.  Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които се отличават с различни по степен и характер на изразеност физически или психофизически аномалии.  Девиантно поведение е възрастово-психологически детерминирано  Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени в широката социална действителност. Божидара А. Рикева - психолог 6
  • 7. Към отклоненията в социалното поведение се отнасят :  скитничество, бягствата от къщи и училище, аморалния начин на живот;  склонностите към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества;  педагогическата занемареност, изоставането и отпадането от обучение;  нарушенията във взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници, побоиша, скандали, убийства;  включването в противообществени групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления);  склонностите към суицидални действия, побоища;  стремежите към социална изолация и други. Божидара А. Рикева - психолог 7
  • 8. Девиантно поведение на юношите не е отделен акт или действие, а своеобразен формиращ се стереотип на поведение. В много случаи девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта. Девиациите отразяват несъответствието между нормативния и ценностния опит за отделния индивид. Девиациите може и да се разкрива във възможността те да А. актуализирани Божидараса Рикева - психолог съзнателно или като защитна 8 рамка.
  • 9. Фактори за девиантно поведение  Влиянието на отделните видове семейства върху развитието на личността е изключително важно условие решаването на конкретни възпитателни цели и задачи.  В периода на детството и юношеството индивидът е обладан от изключителния стремеж да подражава и претворява качествата на предпочитания “идеален” човек. Това постоянно желание за самоуподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на подрастващите към самостоятелен и независим начин на живот и поведение. Божидара А. Рикева - психолог 9
  • 10. Най-добрият метод за пълноценното изграждане личността на детето е упражняването на демократично-авторитетния стил, при който баланса между емоция и контролиращо поведение е постигнат в максимална степен. “За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери... С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление... Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; третото тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщение и нова вина.” (Дж. Стайнбек “На изток от Рая”) Божидара А. Рикева - психолог 10
  • 12. ЛИТЕРАТУРА 1. Карагьозов, И. Психологически проблеми на девиантното поведение. 2002 г. 2. Карагьозов, И. Основи на дефектологията. 1995 г. 3. Попова,С. Възпитателни взаимодействия в семейството.2000 г. 4. Иванов,И. Семейна педагогика.1998 г. 5. Петров,Г. Детската престъпност.1998 г. . Божидара А. Рикева - психолог 12

Editor's Notes

  1. {}