�ݺ�ߣ

Ракурси на когнитивната
метафора
Ивайло Дагнев

Когнитивна лингвистика:
основни предпоставки
 Езикът не е автономна област
 Чомски – езикът е вродена способност, характерна само за човека (competence;
performance)
 Граматиката е концептуализация
 Дейвидсън, Тарски, Монтагю – truth-conditional semantics
 Знанието на езика се корени в употребата му
 Лангакър (1987): …когнитивната граматика търси интегриран подход към различните
аспекти на лингвистичната структура”

Когнитивна семантика
 Феноменологична опитност – Декарт, Кант
 Въплътеност – Мерло-Понти (1945)
 Езиково значение:
 Има по-широка основа от повърхностната структура
 Ч.Филмор – фреймове
 Лейкоф – ИКМ
 Фоконие – ментални пространства
 Лангакър – профил и база
 Теория за конструалиите – K.Лъвин (1935, 1936, 1951)
 Гещалтна психология – К.Кофка (1922, 1924, 1935)

Конструиращи операции (Круз и Крофт 2004)
 Талми – образни системи:
 Фигура и отправна точка –
Пр. Книгата (фигура) е на земята
(отправна точка).
 Структурна схематизация
 Разположение на перспективата
 Разпределение на вниманието
 Силова динамика
 Лангакър – фокално
нагласяване
 Избор
 Перспектива
 Фигура/отправна точка
 Гледна точка
 Деиксис
 Субективаност/Обективност
 Абстракция
 Общи
 Внимание
 Избор
 Обхват
 Скаларно нагласяване
 Динамично внимание
 Сравнение
 Категоризация
 Метафора
 Перспектива
 Гещалт
 Релационност/свързаност

Концептуална теория на метафората
 Теории за метафората до “когнитивния поврат”
 Теория за субституцията
 Теория взаимодействието на М.Бляк, Арутюнова
Пр. Мan is a wolf.
 Лейкоф и Джонсън –
“Метафорите, чрез които живеем” – публ. 1980
 Други публикации: Лейкоф (1987, 1993, 1989, 2000), Лейкоф и Джонсън
(1999), Джонсън (1987)
 Лейкоф – Women, Fire and Dangerous Things (1987); More Than Cool Reason (1989) с М. Търнър; Philosophy
in the Flesh (1999) с М. Джонсън; Where Mathematics Comes From (2000) с Р. Нунес
 Джонсън - The Body in the Mind (1987)

Характеристики
 Основни характеристики:
 Метафорична мисъл
 Енциклопедичност
 Въплътеност
 Концептуализация
 Културни аспекти

Експериенциализъм – основни принципи
 Мисълта е основана най-вече на образността, т.е. на метафоричните, метонимични и
други фигуративни процеси, които обуславят езиковата репрезентация на реалността.
 Концептуализацията е резултат от физически процеси, свързани с нашето тяло.
Категориите и понятията не са просто символи, или тяхна манипулация, а са свързани с
взаимодействието им с околния свят.
 Експериенциализма и концептуалните метафори са ограничени от културни фактори.
 На психологическо ниво, мисълта е предпоставена от предкогнитвни “основни понятия”
(basic-level concepts), предложени най-напред от Рош (1978).
 Има два типа метафори, а именно, образни метафори и структурно концептуални
метафори.

Теория на Рош, образни схеми, домейни, ИКМ
 Теория на Елеанор Рош за прототипите –
 Принцип на когнитивната икономия
 Принцип на перцепираната структура на света
 Ниво на инклузивност; категории на основно ниво;
 Образни схеми (image schemas) – връзка с въплътенността
M. Джонсън “The Body in the Mind”
 вместилище, контакт, баланс, сила - унаследени отношения
 Домейни и ИКМ
 Домейн –
Лангакър (1987): “...когнитивна цялост, ментален опит, репрезентативни пространства, понятийни
конструкти, или концептуални комплекси...”.
 ИКМ –
Лейкоф (1987) - конвенционална и прототипна концептуална репрезентация, резултат от мисловно
упражнение, при което нашите умове изграждат понятията като абстрактни конструкти.
Последните са плод на идеализирани обобщения на нещата в реалността.
 Ефекти на рекурсивността (typicality effects)
 Видове метафори – образни и концептуални

Механизми на метафоризация - мапингс
Мапингс
• Цел и източник
• Проектиране ( мапинг)
• Особености

Механизми на метафоризация (прод.)
 Еднопосочност
 Метафорична мотивираност
 Допълнителни значение
 Изтъкване/скриване
 Принцип на инвариантността
 Метафоричните мапинги запазват когнитивната топологията (структурата на
образните схеми) на домейна източник, по начин съответсвуващ на вътрешната
структура на домейна цел.

Културни аспекти
 Лейкоф и Джонсън - „…би било по-правилно да се каже, че целият опит е
културно обусловен, че ние възприемаме нашия ‘свят’ по начин, по който
културата присъства във всяко наше действие.” (Лейкоф и Джонсън 1980)
 Кьовечес - универсалност, но и различия в концептуализацията в културите
– китайски и английски - happy is up, happiness is flower in the heart
 Гибс – “…мисленето (cognition) се случва тогава, когато тялото срещне
света.”
 Стийн – “Изследванията в областта на метафората са излезли далеч от
строгата лингвистично-когнитивна рамка и имат социо-културно значение.”

Теория за
първичните
метафори
 Механизъм на метафоризация
 Две еднакво основни понятия
 Степен на субективизъм
 Експериенциална корелация
 Принцип на еднопосочността
 Разлика от КТМ
 Мисловни операции (foregrounded and
backgrounded
 Уместност на избор
Грейди (1997а)
• Видове метафори
- първични
- сложни (съставни)

Първични и сложни метафори
 Първични метафори – базирани на експериенциална корелация
 Сложни(съставни) метафори – “ТЕОРИИТЕ СА СГРАДИ”
 Асоциация на сложни домейни
 Бедност на проекцията
 Липса на ясна експериенциална база
 Метафори по прилика (resemblance metaphors) –
Пр. Ахил е лъв.

Концептуална метонимия
 Референциалност
 Проектиране – разлики с метафората – Лейкоф и Търнър (1989) –
 Проекция в рамките на един домейн
 Релация на достъп – Кьовечес и Радън (1998)
 Осветляване на определен аспект
 Концептуализация
 Част-цяло
 Един елемент за друг в даден домейн
 Метафорично- метонимично взаимодействие - метафтонимия – Гусънс (1990)

Теория на
концептуалната
интеграция
 Ментални пространства
- Ментални пространства и домейни
 Ментални пространства – механизъм на
метафоризация
- Пространствени строители ( space builders)
- Елементи
- Роли (roles) и стойности (values)
Пр. Ректорът на университета се променя на четири
години
- Вътрешна структура – фреймове, ИКМ
 Концептуална интеграция – теория на блендинга
Фоконие ([1985] 1994;
1997)
• Теория за менталните
пространства
Фоконие и Търнър (1996;
2002)
• Теория на концептуалната

Теория на
интеграция (прод.)  Емерджентна (нововъзникваща) структура
 Четирирамков модел
- два входа
- генерично пространство
- слято пространство (емерджентна структура)
Пр. “Този хирург е касапин”
- вход 1 - понятието “хирург”
- вход 2 – понятието “касапин”
- генерично пространство – понятия, общи и за двата
входа – агент, инструмент, процедура, пациент и др.
- слято пространство (бленд)
Емерджентна
структура
Функционален
механизъм

Теория на
 Видове Мрежи
 Симплекс мрежи
 Огледални мрежи
 Еднофреймни мрежи
 Организиране на фрейма
 Фокусиране на фрейма
 Двуфреймни мрежи
Пр. Сам си копаеш гроба
 Множествени блендове
Пр. Жената с косата
Таксономия на
интеграционните
мрежи

Блендинг структура –
“Murdoch knocks out Iacocca” (Фоконие и Търнър 2002:128)

Критерии за метафоричност на бленда
 Грейди, Оукли, Коулсън (1999)
 Метафоричен бленд
Пр. “Нацията като кораб”
 Неметафоричен бленд
Пр. Дебат на съвр, философ с Кант (Фоконие и Търнър 2002)
 Критерии:
 Подтискане
 Асиметричност
 Несъпоставимост

Съпоставка между ТКИ и КТМ по отношение на
метафоричната репрезентация
 Концептуална теория на
метафората
 Разглежда езика като метафорична
репрезентация с домейн цел и
домейн източник
 Оперира с домейни -относително
стабилни във времето семантични
конструкции
 Проектирането (mappings) е
еднопосочно – от домейна източник
в домейна цел
 Теория на концептуалната
 Не всички интеграционни мрежи са
метафорични
 Оперира с ментални пространства,
които са временни построения в
зависимост от контекста
 Проекциите в концептуалния
блендинг не са еднопосочни

Съпоставка между ТКИ и КТМ по отношение на
метафоричната репрезентация (прод.)
Концептуална теория на метафората
 Двупространствен модел
 Акцента се поставя върху
метафоричната система
 КТМ се стреми към обобщения по
отношение на метафоричната
репрезентация
 Няма нововвъзникваща
(емерджентна) структура
Теория на концептуалната
 Предполага повече пространства на
репрезентация
 Динамичната интерпретация на
смисловите единици
 Развива общи принципи, но акцента
е върху специфичните примери и
динамична структура на езика
 Емерджентна структура в слятото
пространство

Метафорична идентификация
 Прагълджаз – критерии за идентификация (2007)
 Стъпка 1 – да се определи дали лексикалната единици има по-базисно значение в
други контексти, освен в специфичния терминологичен;
 Стъпка 2 – да се сравни базисното значение на „метафоричния кандидат” с по-
специфичното терминологично значение, което той добива в съответния
терминологичен дискурс;
 Стъпка 3 – да се установи дали при сравнението на двете значения се създава
семантично напрежение, водещо до референциално несъответствие;
 Ако отговорът е положителен, тогава „метафоричния кандидат” е действително
метафора
 Стийн –осем въпроса, отнасящи се до метафоричността

Метафорична идентификация (прод.)
 Стийн (2007)
Адресирана като символична структура
Адресирана като език
 Кога конвенционализираното лингвистично съчетание форма– значение е
метафорично?
 Кога всяко едно лингвистично съчетание форма-значение в текста и речта е
метафорично?
Адресирана като мисъл
 Кога една концептуална структура, отнесена към конвенционализирана лингвистична
форма се счита за метафорична?
 Кога една концептуална структура, отнесена към лингвистична форма в текста и речта
се счита за метафорична?

Метафорична идентификация (прод.)
Адресирано като поведение, в частност процес или продукт
Адресирана като език
 Кога съхранението, придобиването или загубата на конвенционализираното
лингвистично съчетание форма– значение се счита за метафорично?
 Кога продуцирането или рецепцията на текст или реч на съчетание форма-значение се
счита за метафорично?
Адресирана като мисъл
 Кога съхранението, придобиването или загубата на концептуална струкура отнесена
към конвенционализирана лингвистична форма се счита за метафорична?
 Кога продуцирането или рецепцията на текст или реч на концептуална структура,
отнесена към някоя лингвистична форма се счита за метафорична?

Метафората в науката
 В началото на XX век – Ръсел, Айер и др. отхвърлят метафората като “вреден способ,
изкривяващ научната истина”.
 У.В.О. Куайн (1978) – “Послепис за метафората”
 Бойд (1993) представя три вида метафори в науката:
 Теоретико-конститутивни
 Вплетени в самата тъкан на семантичната експликация в научната мисъл.
В компютърните науки “мисълта” е “информационен процес; “мозъкът” е процесор и.т.н.
 Евристични
 Нямат предконцептуална природа, но са в състояние да представят нови подходи към
специфични за всеки специализиран дискурс проблеми.
В компютърните науки – “информационна магистрала”
 Екзегетични (обяснителни)
 Не участват в изграждането на терминологията, но служат за онагледяване.
Във физиката – “червеи тунели”, “електронен облак”

Благодаря за вниманието

�ݺ�ߣ

PU_metapho bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbr_ppt.ppt

Recommended

More Related Content

More from MonsefJraid (20)

PU_metapho bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbr_ppt.ppt