ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo

Димитър Димов

•
•
Miroslav Garigov
Miroslav Garigov

Димитър Димов

1 of 8
Димитър Димов 25.06.1909-01.04.1966
Биография Д. Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч. Определян е като „чудак“ от съучениците си и хранел нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби — често рисува карикатури на учителите си. До 10-годишната си възраст Димов е в Дупница. През 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер, както първия баща на писателя. Четири години по-късно, когато семейството се премества да живее в София, той излиза в оставка с чин майор. През това време Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба.
През 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след един семестър по настояване на Руси Генев се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща отново във Ветеринарномедицинския, като започва да учи и испански език. През това време Димов е силно ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а до 1939 е участъков ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област, и в Кнежа.
Творчески път Председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 до смъртта си. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението. От 1942 Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.
Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.
“ Тютюн ” През 1946 е отпечатан пьрвият откъс от романа „Тютюн“, озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс - „Двубой“, след още 1 г. - „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“. През 1951 романът е завьршен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“. „Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романа в българската литература, но и спъникамъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ в СБП(съюза на българските писатели), спорът се пренася в периодичния печат и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ .
Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнигелни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 се появява отново в първоначалния си образ.
В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социално-психологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“', така и извън него. Романът е екранизиран през 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, итиалиански и френски.[1]

More Related Content

Димитър Димов

  • 2. Биография Д. Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч. Определян е като „чудак“ от съучениците си и хранел нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби — често рисува карикатури на учителите си. До 10-годишната си възраст Димов е в Дупница. През 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер, както първия баща на писателя. Четири години по-късно, когато семейството се премества да живее в София, той излиза в оставка с чин майор. През това време Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба.
  • 3. През 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след един семестър по настояване на Руси Генев се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща отново във Ветеринарномедицинския, като започва да учи и испански език. През това време Димов е силно ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а до 1939 е участъков ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област, и в Кнежа.
  • 4. Творчески път Председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 до смъртта си. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението. От 1942 Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.
  • 5. Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.
  • 6. “ Тютюн ” През 1946 е отпечатан пьрвият откъс от романа „Тютюн“, озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс - „Двубой“, след още 1 г. - „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“. През 1951 романът е завьршен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“. „Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романа в българската литература, но и спъникамъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ в СБП(съюза на българските писатели), спорът се пренася в периодичния печат и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ .
  • 7. Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнигелни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 се появява отново в първоначалния си образ.
  • 8. В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социално-психологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“', така и извън него. Романът е екранизиран през 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, итиалиански и френски.[1]