More Related Content
What's hot (20)
Similar to българска любовна поезия (17)
българска любовна поезия
- 3. Из “ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА” Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърце ми болно сви са: върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Дълго ходяхме двамина из заспалата градина. Моята душа упи са на живота с аромата, лунният светлик изписа сенките ни по земята. Люлека ми замириса. Иван Вазов
- 4. ИЗ “НЕРАЗДЕЛНИ” Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да починаи така ми тайната си повери сама Калина : “А погребаха ни тука, на брегът край таз долина... Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина. Той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла, За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..." Пенчо Славейков
- 5. Две хубави очи Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи. Не искат и не обещават те. . . Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. . . Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете. Пейо Яворов
- 6. Прощално Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров
- 7. Есенни листа Унесена в мечти, самата ти мечта, очакваш ме сега на дървената пейка, край тебе ронят се посърнали листа, над тебе сякаш бди надвисналата вейка. В очите ти блести лъчът на ведър ден, по устни като рубин потрепва звучна песен, от погледа ти син - опит и запленен, ще спра при тебе аз в безумен блян унесен. С възторжени очи и с трепетни ръце аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо тях - белите цветя на своето сърце - пред твоите крака ще сложа мълчаливо. Христо Смирненски
- 9. Превърнах в облак твоите коси вятъра ги вдигна на високо; превърнах аз очите ти в звезди и те изгряха толкова високо; превърнах аз ръцете ти в криле и с птиците излитнаха високо; превърнах те над себе си в небе и ти сега си толкова високо! Загубвам бавно твоите черти, лицето ти, ръцете ти, очите и повече не знам къде си ти – при жълтите светулки на звездите, при скритите зад облаци лъчи или отвъд пространството – далече? Нагоре своите лъчи съм взрял, ръцете ми нагоре са прострени и викам: “Приземи се! Приземи! Стани отново земна и гореща и с пътищата свои ме вземи. Аз искам да те виждам и усещам.” Евтим Евтимов
- 10. Във неочакван и неистински, почти невероятен час през пясъка на всички рискове пристигна любовта при нас. Пристигна и букетче радост поиска тя да ни даде, пристигна ненадейно, гратис и дявол знае откъде. А ние - зли, недоверчиви - със нея тримата вървим и питаме се мълчаливи къде ли ще я подслоним. И спираме. И хлопват в мрака две независими врати. Но тя стои пред тях, тя чака и като кученце скимти. И ето - тръгва с крачки леки нанякъде пак любовта. А ние виждаме, но всеки стои зад своята врата. Недялко Йорданов
- 11. Заклинание Нетъгувай,мояобичпърваи последна. Нетъгувайинепитай,азнезнам, незнам. Неумирай,моямъко,мъко ненагледна Нямадатедам,нямадатедам. Тихостъпвай,мояобич,тиховлез принея. Превърниденятвъввечеринощта въвден. Даййснеженмразпрезюли, януарскажега, Кактоправишсмен,кактоправишс мен. Миряна Башева
- 12. Да си жена, мой мили принце, е върховно...! Да се усмихваш на събуденото слънце, с усмивката - ленива като котка, Да си жена, мой принце, значи - която толкова мъже приспива. без да очакваш вечността в гаранция, а вечно да си отговорен Да си жена, мой принце, значи вярност за смелостта , наричана Любов... към някой, който може би не струва, Безспорно. по десетте Му божи предписания. Да си жена, мой мили принце, Е...Върховно! Но е любим. И със това изкупва, натрупаната с векове виновност, Мариана Дончева дори останалата - непризната.
- 13. Из “Лунната соната” В тази бяла лунна тишина кой ли свири лунната соната и разплаква бледата луна, и я сваля до сами стъклата? Притвори прозореца! Мълчи! В долния етаж едно пиано свири много тъжно. Не плачи! Нищо, че навън се мръкна рано! Нищо, че в гнездата, пълни с мрак, птиците със влюбени зеници тихичко си дават таен знак… Не плачи! Нали и ти си птица!… Не скърби, затворено сърце! И за теб ще дойде светлината! Чувай — долу две добри ръце тъжно свирят Лунната соната. Дамян Дамянов
- 14. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! Колко си хубава! Господи, Колко си истинска. Христо Фотев
- 15. Магия Не можем с теб един без друг, не можем. Усещам как душата ти тревожна отчаяно в гърдите ти се блъска и свойта свобода напразно търси. И моята веднъж ли си помисли, че свобода, ах, свобода й липсва... А всъщност никой никого не спира самичък своя път да си избира. Свободни сме, съвсем свободни ние. И в туй е скрита страшната магия - със свободата дето сме си дали, с тебе неразривно сме се оковали. Надежда Захариева
- 16. Поглед Помиглитетислънцетосестича, докосвамесъслъчоттвояпоглед, атойсфинесмеразсъблича итръпнещодушатамиразголва. Разпадаме събираме, гориме подтърсещитепръстинабезкрая. Допускамтевъвмене. Тихое... Пренесълсимевъгълчеотрая... НадеждаМаринова
- 17. Из “Сватбено пътуване” Светътевнас,защотостеб животасищеизвървиме спарчеотвечнотонебе, събралониведничкоиме. Недейзабравяоняден насветлоликатанадежда. светътевтебеивъвмен, светътвдецатасеоглржда. Тепътянищепродължат, щеотвоюватсвойтовреме.... такъвевинагисветът събира,дава,задавземе. Слав Караславов