ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo
СЛУШАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО И ОТГАТНЕТЕ !
Насред синьо стръмнище
свети ясно огнище,
свети то и бавно ходи,
топли всичките народи,
ала за беда голяма
в най-лютия студ го няма.
Що е то?
Без мен не могат цветята,
без мен не могат нивята,
без мен не може гората.
Не ги ли споходя на време,
там всичко започва да дреме
и грижа наляга селяка -
той мисли за мен и ме чака,
а дойда ли, вижте го вие:
той бяга от мен и се крие.
Е, тогаз кажете кой съм аз?
Най-напред – блясък,
след блясъка – трясък,
след трясъка – плясък.
Що е то?
Заспя ли тя се буди
и цяла нощ ходи навън,
но щом утринта ме учуди,
тя е потънала в сън.
Що е то?
Главата и е в планината,
снагата и – в полето,
краката и – в морето.
Що е то?
Сипя се нежно, безкрайно,
отивам си тайно.
За възрастните съм студена,
а за децата – игра вдъхновена.
Що е то?
Шарена кобилица
над река виси.
Що е то?
На студ се пери,
на слънце трепери.
Що е то?
На мен изобщо не прилича, мамо,
защото тя се преоблича
четири пъти в годината само.
Що е то?
Вън върви една другарка –
най- голямата цветарка.
Дето стъпи, дето мине –
по ливади, по градини
пръска шарени цветя.
Отгатни коя е тя!
Слънчицето ясно
смее се в простора
и към плажа всеки
бърза за отмора.
Що е то?
Рисува от сърце
без бои и без ръце
и багри полята
с хиляда цвята.
Що е то?
Стара баба с бяла покривка
покри дори и малката нивка,
но не успя, виждаме ние,
с нея морето да покрие.
Коя е тази бабка?
Отначало на четири крака пълзи.
После – на два все бързи ли, бързи.
На края на три е, но с труд и сълзи.
Що е то?
Над света очи блестят
ласкави и чудни.
Денем спят,
а нощем са будни.
Що е то?
Бяла покривка,
тъкана в небето,
застла всяка нивка
в полето.
Що е то?
Братчето е бяло,
черна е сестрата.
когато то е вкъщи,
тя шета по земята.
Що е то?
Жълто цветче в небето
не увяхва ни за ден,
то в горите и в полето
гали всички, даже мен.
Що е то?
Презентацията изготви:




   Албена Стоименова




СОУ “Христо Ботев” – гр. Ихтиман

More Related Content

гатанки за природата

  • 2. Насред синьо стръмнище свети ясно огнище, свети то и бавно ходи, топли всичките народи, ала за беда голяма в най-лютия студ го няма. Що е то?
  • 3. Без мен не могат цветята, без мен не могат нивята, без мен не може гората. Не ги ли споходя на време, там всичко започва да дреме и грижа наляга селяка - той мисли за мен и ме чака, а дойда ли, вижте го вие: той бяга от мен и се крие. Е, тогаз кажете кой съм аз?
  • 4. Най-напред – блясък, след блясъка – трясък, след трясъка – плясък. Що е то?
  • 5. Заспя ли тя се буди и цяла нощ ходи навън, но щом утринта ме учуди, тя е потънала в сън. Що е то?
  • 6. Главата и е в планината, снагата и – в полето, краката и – в морето. Що е то?
  • 7. Сипя се нежно, безкрайно, отивам си тайно. За възрастните съм студена, а за децата – игра вдъхновена. Що е то?
  • 9. На студ се пери, на слънце трепери. Що е то?
  • 10. На мен изобщо не прилича, мамо, защото тя се преоблича четири пъти в годината само. Що е то?
  • 11. Вън върви една другарка – най- голямата цветарка. Дето стъпи, дето мине – по ливади, по градини пръска шарени цветя. Отгатни коя е тя!
  • 12. Слънчицето ясно смее се в простора и към плажа всеки бърза за отмора. Що е то?
  • 13. Рисува от сърце без бои и без ръце и багри полята с хиляда цвята. Що е то?
  • 14. Стара баба с бяла покривка покри дори и малката нивка, но не успя, виждаме ние, с нея морето да покрие. Коя е тази бабка?
  • 15. Отначало на четири крака пълзи. После – на два все бързи ли, бързи. На края на три е, но с труд и сълзи. Що е то?
  • 16. Над света очи блестят ласкави и чудни. Денем спят, а нощем са будни. Що е то?
  • 17. Бяла покривка, тъкана в небето, застла всяка нивка в полето. Що е то?
  • 18. Братчето е бяло, черна е сестрата. когато то е вкъщи, тя шета по земята. Що е то?
  • 19. Жълто цветче в небето не увяхва ни за ден, то в горите и в полето гали всички, даже мен. Що е то?
  • 20. Презентацията изготви: Албена Стоименова СОУ “Христо Ботев” – гр. Ихтиман