2. Насред синьо стръмнище
свети ясно огнище,
свети то и бавно ходи,
топли всичките народи,
ала за беда голяма
в най-лютия студ го няма.
Що е то?
3. Без мен не могат цветята,
без мен не могат нивята,
без мен не може гората.
Не ги ли споходя на време,
там всичко започва да дреме
и грижа наляга селяка -
той мисли за мен и ме чака,
а дойда ли, вижте го вие:
той бяга от мен и се крие.
Е, тогаз кажете кой съм аз?