2. Депресия - определение
• Състояние на меланхолия, тъга,
отчаяние, безпомощност и унилост,
което може да трае от няколко часа до
няколко дни.
• Ако това състояние трае повече от
няколко седмици или се появява
периодично, може да става въпрос за
заболяване, известно като клинична
депресия.
3. “Каквото и да правиш – дали ще
раждаш деца, дали ще пишеш
книги, дали ще продаваш на
улицата пасти, или ще подписваш
договори за милиони долари,
важното е да си щастлива и
удовлетворена. Щастлива ли си,
удовлетворена ли си?”
“Депресиите ни връхлитат против
волята ни, без да го знаем, после
обаче бавно и неусетно могат да
се превърнат в река, по която с
удоволствие се носим.”
Елиф Шафак
4. Депресия ?
• Ежедневно засяга 121 милиона души в
цял свят.
• По данни на СЗО между 15-20 % от
възрастните са с депресия.
• Два пъти по-често се среща при жени,
като честота се увеличава още повече
във възрастта 18-44.
• Децата също страдат от депресия.
5. Депресията при жени
• Жените са изложени на риск от
депресия в периодите на хормонални
колебания:
- предменструалния период
- след раждането
- около менопаузата
6. Да имаш бебе е
силно,
вълнуващо,
плашещо
и радостно
преживяване.
Активизира се
широк спектър от
емоции…
В 50 до 80% от
случаите са налице
симптоми на т.нар.
“родилна тъга”.
7. Родилна тъга
• Преходно състояние, което се
наблюдава непосредствено след
раждането и продължава до 4 седмици
след това.
• Представлява адаптационна реакция.
9. Важни данни
• От 50% до 80% от жените изпитват
“родилна тъга”
• 1-2 на 1000 родилки развиват
следродилна психоза до 4 седмици след
раждането
• Следродилна депресия се среща при 6,8
до 16,5 % от жените
• Следродилната депресия (СРД) – начало
от 24 часа след раждането до 4 месец
след раждането
10. Следродилна депресия -
симптоми
• Безнадеждност
• Безпомощност
• Неизчезваща “родилна тъга”
• Повишена раздразнителност
• Понижено самочувствие
• Резки промени в
настроението
• Загуба на удоволствие от
любими занимания
• Нарушения в съня и апетита
• Невъзможност за
изпълнение на
“родителската роля”
• Нарушена концентрация
11. Следродилна депресия при мъже
• Още по-трудно се разпознава
• Стигмата при мъжете е по-силна
• Проявите са в първата година след раждането
• Най-често при бащи под 30 годишна възраст и такива, които са
много активни в отглеждането на детето
• Рискът се засилва при сънна депривация и загуба на
автономност
(Nicholson J., 2012)
13. Причини за следродилната
депресия
• Биологични фактори – базирани на дефицит
на физиологичните промени, които настъпват
и пряко свързани с доказан дефицит на
естроген, прогестерон, пролактин, тироксин и
др.
• Психо-социални фактори – млади родители,
семейни конфликти, ролеви конфликти,
проблеми с обгрижването на детето
(хранене, приспиване, хигиена),заболяване
на детето, фамилна анамнеза за
следродилна депресия, финансови проблеми
14. Последици от следродилната
депресия
• Пряко и негативно влияние
върху емоцианалното,
социалното и когнитивното
развитие на детето.
• Бебетата на 2 мес.възраст,
чиито майки са със
следродилна депресия
показват много негативни
емоции и не покриват
очакваните показатели за
развитие.
• Майките със следродилна
депресия определят децата
си като “трудни” за гледане.
• Суицид
15. Рискови фактори
• Фамилна анамнеза за нарушения в
настроението
• Анамнеза за тревожно-депресивно
разстройство по време на бременността
• История за следродилна депресия
• Родилна тъга
• Проблеми с отглеждането на детето
• Семейни конфликти
• Стресови събития
• Лоша или липсваща социална подкрепа
17. СКРИНИНГ за СЛЕДРОДИЛНА
ДЕПРЕСИЯ и защо да го правим ?
• Родилката може да не разпознае признаците на
депресия
• Може да “вярва”, че тези симптоми са нормални,
тогава когато ставаш “майка”
• Може да се страхува да признае, че не се справя с
новата си роля и ще я нарочат за “лоша майка”
• Може да се страхува, че ако сподели ще вземат
детето и
18. Кога да правим скрининг ?
• Подходящо е още в началото
на семейното планиране
• 1-2 х по време на т.нар.
“Женската консултация”
• По време на домашна визита
от патронажни сестри преди
раждането
• До седмица след раждането
• По време на т.нар. “Детски
консултации”
• По време на домашни визити
от патронажни сестри след
раждането
• Когато за кърмачето се търси
спешна медицинска помощ
19. СКРИНИНГ ИНСТРУМЕНТИ
• В България липсва програма насочена
към психичното здраве на майките,
респективно на семейството
• Приоритет са физикалните прегледи и
изследвания
• В момента Unicef и “МБАЛ-Шумен”АД
работят по валидизирането на
Eдинбургската скала за следродилна
депресия
20. ЕДИНБУРГСКА СКАЛА ЗА
СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ
(ЕССД / EPDS)
• Запознайте се предварително с методиката
• Изпробвайте я
• След прилагането и, документирайте
резултата и посочете, ако сте насочили
изследваното лице за консултация с психолог
и / или психиатър
• Проследете случая, за да се уверите че
лицето е получило необходимата помощ
• Повторен скрининг
21. ЕДИНБУРГСКА СКАЛА ЗА
СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ
(ЕССД / EPDS)
• Може да се използва както в
амбулаторната практика, така и в
домашни условия
• Състои се от 10 въпроса
• Фокусира се върху емоционалното
състояние от последните 7 дни
• Оценява се от 0 до 3 в зависимост от
проявата на симптомите
22. Примерни въпроси EPDS
• 1. Все още мога да се смея и гледам
на нещата от забавната им страна
Толкова колкото и преди
Не съвсем колкото преди
Определено не толкова като преди
Въобще не колкото преди
23. Примерни въпроси EPDS
• *3. Обвинявам се неоснователно,
когато нещата се объркат
Да, през по-голяма част от времето
Често
Понякога
Никога
24. Лечение
• Информирайте и обучете майката / бащата и
подкрепящата ги среда относно
следродилната депресия и възможните
последици
• Съдействайте за осъществяване на
консултация със специалист по психично
здраве - дайте координати най-малкото
• Медикаментозна терапия – психиатър и
педиатър
• Консултиране – индивидуално или в група
• Документирайте и следете процеса
25. СПЕШНОСТ
Всяка жена със симптоми на психоза или
тежко протичаща депресия със
суицидни идеации
трябва спешно да бъде консултирана
с психиатър !!!
26. Ресурси на
територията на Шумен
• “МБАЛ-Шумен”АД – Психологичен
кабинет
• Амбулаторни психиатрични практики с
договор към РЗОК
• Консултативно-диагностично отделение
към ДПБ “Царев брод”
• Комплекс за социални услуги за деца и
семейства / Звено майка и бебе
• Семейно-консултативен център Шумен
27. ВАЖНО
• Следродилната депресия се среща по-често,
отколкото предполагаме
• Следродилната депресия е характерна и за
мъжете
• Може да има дългосрочни последици за
майката, детето и цялото семейство
• Лесно се “изпуска”, защото психичното
здраве не е приоритет при профилактичните
прегледи
• Трябва да се прави скрининг
• Лекува се успешно