Опитът на глухите жени...
- 1. Опитът на глухите жени - споделяне на радости, успехи, проблеми и трудности чрез социалната мрежа фейсбук (facebook)
- 2. Развитието на технологиите и разнообразните проявления във виртуалната среда доведоха до появата на много нови понятия и термини, с които започнахме да свикваме и да ги разбираме най-вече. Социалните мрежи като фейсбук са уебсайтове в интернет, в които всеки човек може да създаде свой профил, чрез който споделя всичко, колкото и лично да е то - състоянието си, снимки и клипове на щастливите или тъжни моменти от живота си, опита, знанията, различни идеи или информация с други хора с общи интереси.
- 3. Изпращането на съобщения, публикуването и споделянето са една малка част от възможностите, които предоставя фейсбук. Споделянето често е придружено от коментар - положителен, отрицателен или изразяващ някаква емоция, която да подчертава значимостта му. Обикновено това става в началото и края на деня, с което се съобщава за състоянието на лицето в момента.
- 4. Все повече стават жените, които използват фейсбук като основен начин за комуникация и начин на живот. Установено е, че близо 60% имат профил в поне една социална мрежа и прекарват повече от 3 часа на ден в нея. В България фейсбук е предпочитана от глухите жени, защото е на български език. При комуникацията си те все по-често използват специфичен начин на общуване, чрез който деликатно избягват писмената реч - така наречените „емотикони” (различните картинки и анимации, изобразяващи чувства и състояния):
- 5. Фейсбук използва едно типично женско качество – любопитството, за да привлича все повече потребителки. И успява – именно любопитството на вече регистрираната потребителка я кара да види какво са публикували приятелките й на така наречената „стена” (дневник на публикациите през деня) - самата новина за присъединяването на новата потребителка се появява автоматично на стените на познатите и приятелите й. Масовото им одобрение, естествено, я подтиква да пуска най-различни „постинги” или „постове” (под формата на текст, емотикони, снимки или клипове), които също да се „харесват” от тях и така тя в максимална степен чувства удовлетворение и радост от факта, че е популярна и търсена:
- 6. Много жени публикуват неща, които никога не биха казали на живо, като примерно, относно кърменето на бебето. Но във фейсбук, особено когато се пуснат снимки, споделен опит и мнения на други жени, става много по-лесно да се коментира по темата. Същото се случва и при възникнал специфичен проблем за самата жена – семеен, свързан със здравето й или друг.
- 7. Споделянето в интернет мрежата има своите предимства и недостатъци, но едно е безспорно и доказано: то подпомага общуването и премахва изолацията. Затова и фейсбук е предпочитана като форма за общуване от глухите жени, където те не само споделят, но и участват - чрез споделянето на другите - в техния живот.
- 8. Другото предимство, което я прави предпочитана за комуникация е, че тя дава възможност на ползвателите си да се ориентират много бързо. Достатъчно е само да посетят два-три пъти едни и същи страници или сайтове, които се отнасят до глухата общност - и само след час рекламите, поканите за приятелство и постовете в профила са ориентирани предимно в тази насока. Тоест, фейсбук действа на принципа: „Приятелите на моите приятели са и мои приятели” и показва профили на глухи хора с подкана да се сприятелиш с тях. Лесен и достъпен начин, който дори не изисква от потребителите да търсят дълго някого или да използват думи или текст - това се предпочита от глухите, тъй като голяма част от тях не владеят правописа.
- 9. И още едно нейно предимство, което също се използва непрекъснато от глухите ползватели на фейсбук, е възможността да публикуват на стената си видеоклипове, в които с езика на жестовете споделят всичко и така също избягват писането, а с него – острите критики и подигравките, че не знаят правописа на българския език.
- 10. Интересното е, че фейсбук като форма за общуване се ползва от глухите жени в най-различна възраст - при нея няма разделение на „млади” и „стари” в споделянето, примерно, на разни рецепти, цитати от велики личности, мъдри мисли, притчи или красиви плетки, интересен маникюр, снимки с близки. Тук виждате нагледен пример от споделени готварски рецепти на глухи жени, чиято разлика във възрастта е близо 30 години:
- 11. Няма и конкретно предпочитание на темите, които жените споделят или коментират. Много от тях се включват в кулинарни групи или групи за домашни любимци на чуващи потребители. Все повече стават и тези, които споделят снимка на състояние или чувства - не само с емотикони, но и с думи. Показателно е също, че под споделеното от жените често присъстват и коментари на мъже, което означава, че го няма и онова прословуто разделение на половете.
- 12. Младите глухи майки най-често споделят не само снимки на децата си, но и всичко, свързано с опита им при отглеждането на децата, включително и препратки (линкове) към мненията и съветите на психолози, лекари, учители и други.
- 13. По-любознателните често споделят интересна информация, на която са попаднали в интернет, като целта им е повече хора да научат за нея:
- 14. От всичко, казано и показано тук (а то е много малка част), става ясно, че все повече стават глухите жени, които преодоляват изолираността и стеснителността си, като се включват във фейсбук и така не само стават по-добре информирани за новините в глухата общност, но и си споделят свободно всичко, което ги вълнува - почивката на море или планина, сполучлива покупка на дреха, празнуване на рожден ден и дори правенето на домашна баница или лютеница…
- 15. Разстоянията изчезват за тях и те общуват с приятелки от всички краища на страната, дори завързват познанства с глухи жени или мъже извън нея - незнаенето на езика преодоляват било с помощта на гугъл преводача, било с езика на жестовете. Най- често общуват през камерите на лаптопа, смартфона или таблета през скайп на жестов език и така разширяват кръга на приятелите си. Изводът е, че благодарение на съвременните технологии, връзката през интернет и фейсбук мрежата, много от тях преодоляват успешно отдалечеността си от големите градове и изолираността си.