2.
I. Жизнен път - родно място,
семейна среда и образование
Христо Ботев е роден на 6 януари
1848 г. в Калофер, в семейството на
видния народния учител, книжовник и
обществен деец Бoтьо Петков и
Иванка Ботева Петкова, известна със
своята хубост, гордост и силен дух.
От 1854 до 1858 година Христо Ботев
учи в Карлово, където баща му е
учител.
По-късно се завръща в Калофер,
продължава учението си под
ръководството на своя баща и през
юни 1863 г. завършва калоферското
трикласно училище.
3. Христо Ботев с братята си Стефан,
Кирил и Боян (отляво надясно), 1876 г.
4. Мемориална къща-
музей на Христо
Ботев , възстановена
по спомени на брата
на поета - Кирил
Ботев през 1877г.
5. През октомври 1863 с помощта на руския консул в Пловдив
- Найден Геров, петнадесетгодишният юноша заминава да
се учи в Втора Одеска гимназия (Русия)
Тук се запознава с руската литература, попада под силното
влияние руски писатели реалисти и революционни
демократи, но през 1865 г. е изключен, след като престава
да посещава учебните занятия.
По време на престоя си в Одеса пише и изпраща във в.
„Гайда" първото си стихотворение - „Майце си".
През следващата -1866г.постъпва като учител в
бесарабското село Задунаевка.
Титулната страница на в. "Гайда"
6. 13 ноември 2009
година по
инициатива на
организацията
«Конгрес на
българите в
Украйна», в гр.
Одеса
тържествено беше
открит паметник
на Христо Ботев.
7.
II. Емигрантски години
През януари 1867 г. му се налага да се завърне в родния град и да
замести болния си баща в Калоферското училище.
Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него
пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители
-Кирил и Методий, с която открито призовава към борба, той е
принуден да напусне Калофер.
През октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в
Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац.
В Браила Ботев работи като словослагател в печатницата на
Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".
Попада в средата на българската революционна емиграция и се
сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
8. През лятото на 1868 г. Ботев се
записва в четата на Жельо Войвода
и става нейн секретар.
След като по различни причини
преминаването на четата в
България се осуетява, той заминава
за Букурещ, където се записва да
следва в Медицинското училище.
Поради липса на средства напуска.
Ботев изпада в крайно бедствено
положение и прекарва зимата на
1868г. в запустяла вятърна
мелница край града. Тук живее
заедно с Васил Левски и остава
възхитен от способността на
Апостола да преодолява
лишенията, на които по това време
бил изложен и той.
Васил Левски и
Христо Ботев ,
Александър
Поплилов 1976г.
9. В началото на февруари 1869г. Ботев постъпва
като учител в Александрия, където престоява
само 5 месеца.
През август същата година е учител в Измаил до
март 1871г. Сътрудничи в революционния
хумористично-сатиричен вестник "Тъпан", който
започва да излиза през месец януари.
Води незаседнал живот, занимава се с нелегална
революционна дейност, подпомага пренасянето
на революционна литература в Русия.
През април, 1872 г. е арестуван за конспиративна
революционна дейност. Изпратен в затвора във
Фокшан, по обвинение за конспиративна
революционна дейност.
1872 г., юни е освободен от фокшанския затвор
вследствие застъпничеството на Левски и
Каравелов. Установява се в Букурещ; работи при
Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник
и съредактор на революционния орган.
Вестник "Тъпан"
10.
Начело на БРЦК
През август 1874 Ботев участва в Общото събрание на Българския
революционен централен комитет и след това продължава да работи
като негов секретар.
На 8 декември той започнва да издава като орган на комитета в.
"Знаме".
27 декември, 1874 г. Събранието на Централния революционен
комитет натоварва Ботев с организационни задачи.
1875 г. Между Ботев и Каравелов настъпва разрив поради
противоположните схващания спрямо революционния метод на
действие.
12 август 1875 г. Общото събрание в Букурещ избира нов
революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс
към всеобщо въстание и в България.
11. Христо Ботев, Никола Славков и
Иван Драсов в Румъния, 1875 г.
Протокол от
заседание на БРЦК,
21 август 1874
12. През 1875 г. сключва
граждански брак с Венета
Стянова Везирева.
1875 г., 30 септември Подава
си оставката от БРЦК поради
несъгласие с останалите
членове на комитета.
Излиза от печат единствената
му стихосбирка "Песни и
стихотворения от Ботев и
Стамболова".
На 13 април 1876 г. се ражда
дъщерята на Ботев – Иванка
Ботева.
Венета и Иванка в
Женева, 10 април
1892 г.
13. През В средата на 70-те години на миналия век Турция се
изправила пред сериозни икономически затруднения. За да се
позакрепи финансовата система, турското правителство увеличило
данъците, събирани от подвластното християнско население.
Напрежението между християни и мюсюлмани осезаемо нараствало
и през пролетта в Босна и Херцеговина избухнало въстание.
През август 1875 г. с избухване на въстание в Херцеговина, Северна
и Югозападна Босна, на борба се вдигат селячеството,
интелигенцията и местната буржоазия.
Основното искане на босненското въстание от 1875–1876 г. е за
ликвидиране на съществуващия социален ред.
Въстанието в Босна и Херцеговина е последвано от въстания в
България — Старозагорско и Априлско.
Въстанието в Босна и Херцеговина
14.
Въстание с център Стара Загора за
освобождение от османско иго.
Организирано от БРЦК в Букурещ.
Планът на БРЦК предвиждал въстанието
да бъде подкрепено с чети отвън.
Старозагорското въстание завършило с
поражение. Причините за това били от
най-различно естество: краткото време, с
което разполагал БРЦК, не му позволило
да извърши необходимата подготовка,
много малък е броя четници,които се
включват.
Старозагорското въстание
15. През май 1876 г., вследствие
новината за Априлското
въстание, Ботев започва
дейност за организиране на
чета, става неин войвода.
Част от четниците се качват при
Гюргево на кораба "Радецки" и
на 16 май заставят капитана да
спре на българския бряг при
Козлодуй. 205 момчета
развълнувани целуват родната
земя и поемат пътя към
Балкана.
На 2 юни 1876 г- Последният
тежък бой. Привечер след
сражението единичен куршум
пронизва Ботев в гърдите.
Поетът пада убит в подножието
на връх Камарата между
суровите склонове на
Врачанския балкан.
16. Вестници, в които сътрудничи
През май - 1871г. – в.”Тъпан” и
на Каравеловия в. “Свобода”.
Самостоятелният му в. “Дума на
българските емигранти”
в. “Знаме” – новият печатен
орган на БРЦК
в. “Нова България” –един брой
през май 1876г.
17. “ Дума на българските емигранти”
На 10 юни 1871г. Издава “Дума на
българските емигранти” в Браила.
Мото: “Истината е свята,
Свободата мила! “
