ݺߣ

ݺߣShare a Scribd company logo

междукултурнаTa комуникация – асиметричност на културните потоци

•Download as PPTX, PDF•
•
Aneta Bozhilova
Aneta Bozhilova

Transcultural communication - asymmetry of cultural flows

1 of 17
Download to read offline
Анета Божилова докторант СУ „Св. Климент Охридски“ ФЖМК Катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”
В дискурса на междукултурната комуникация основните проблеми пред културната глобализация се обуславят от асиметричността на културните обмени. В контекста на културологията от особено значение са тезите за глобализацията, която води или не до унификация и криза на културна идентичност. От комуникационна гледна точка централна тема за изследване е именно асиметричността на културните потоци.
междукултурнаTa комуникация – асиметричност на културните потоци
Изследователите на глобализацията на културата предлагат няколко основни модела, всеки от които е изключително ефективен и съответстващ на определени аспекти и тенденции в културната глобализация. Някои от концептуалните модели, представени през 70-те и 80-те години на миналия век, са все още адекватни на дебатите за междукултурната комуникация.
Теорията за културния империализъм разглежда културната глобализация като вид културно господство (или доминация), упражнявано от по- силните нации върху по-слабите такива. Популяризирана от Jeremy Tunstall, който описва термина „културен империализъм“ като ситуация, в която „автентичната традиционна, местна култура… е изхвърлена от съществуване от безразборното нахлуване на големи количества умели комерсиални и медийни продукти, основно от САЩ“. The Media are American: Anglo-American Media in the World (1977: 57).
Теорията за медиен империализъм е своеобразно развитие в комуникационен план на тезата за културния империализъм. Според нейните изследователи културната глобализация е резултат от факта, че международните медийни конгломерати определят съдържанието и управляват глобалните медийни канали. Oliver Boyd-Barret я дефинира като „процес, чрез който собствеността, структурата, разпространението на съдържание на медиите във всяка една държава са собствено или съвместно обект на голям външен натиск от страна на медийните интереси на всяка друга страна или страни, без пропорционално обратно влияние от страна на засегнатата държава“ Boyd-Barret, Oliver. 1977. ‘Media Imperialism: Towards an International Framework for the Analysis of Media Systems.’ (1977: 117)
Мрежовият модел (или теорията за културните потоци) концептуализира културната глобализация като разпространяваща се в мрежи, които нямат дефиниран център или периферия. Концепцията се развива след поредица емпирични проучвания през 70-те и 80-те години на 20 век. Изследванията показват съществуването на небалансирани, еднопосочни потоци на телевизионни програми и чуждестранни новини от "центъра" към "периферията“. Kaarle, Nordnstreng & Tapio Varis 1974 study “TV Traffic- A One-Way Street: A survey and Analysis of the International Flow of Television Programme Material. UNESCO
Теорията за приемане изследва как публиките в отделни държави и различни региони възприемат и отговарят на културната глобализация. Последният модел - на националните и локални стратегии срещу културната глобализация - е ориентиран към запазване на националните и локални структури, към резистентност срещу проникването на глобалната култура.
Контра-потоци Регионализъм локализация Глокализация / хибридизация Алтернативни медии
Опозицията глобална култура – локална култура не е агресивна по презумпция. Съществува възможност за асимилиране на местната култура или за хибридизация. Съществува възможност за взаимодействие.
Взаимодействие между различията • Взаимодействие между различията Съвместно и продуктивно съществуване • Съвместно продуктивно съществуване Взаимна толерантност и консенсус • Взаимна толерантност • Консенсус
• Вътрешна диференциация • Културна идентичност • Вътрешно- културни отношения • Хомогенна национална култура Обвързаност „през“ културите Външни отношения с други култури Комплексност Детериториа- лизиране
Асиметричността на културните обмени няма да доведе до негативни изменения, ако количествените различия се компенсират с качествено съдържание. Различният контекст, в който се реализират идентични медийни събития (респективно комуникационни послания), предполага: - специфично възприемане; - диференциране в перцепцията.
Аргументите на Волфганг Уелш - че чрез глобализирането на медийната комуникация определени, комерсиално произведени семиотични ресурси са достъпни до различни места в света и така могат да бъдат наднационално обхващащи кристализационни материали на културна идентичност.
За разлика от интеркултурността и мултикултурността, транскултурността е на първо място резултат от вътрешна диференциация и комплексност на модерните култури, които се преплитат или произтичат една от друга и си влияят. Старото хомогенизиране и сепаратистката идея за културите все повече са неадекватни заради външното премрежване на културите. Културите днес са силно взаимно обвързани. Стилът на живот вече не е определян само от националната култура, отива отвъд нея, среща се с други култури или открива своите особености и в други култури.
Чрез глобализирането на медийната комуникация определени, комерсиално произведени семиотични ресурси са достъпни до различни места в света и така могат да бъдат наднационално обхващащи кристализационни материали на културна идентичност. Транскултурността е резултат преди всичко от вътрешната диференциация и комплексност на модерните култури; новите форми на преплитане водят до взаимодействие, което като резултат създава силно обвързване, взаимно влияние и хибридност на културните потоци. Welsch, Wolfgang. Transkulturalität. Lebensformen nach der Auflösung der Kulturen. In: Information Philosophie 2. 1992
междукултурнаTa комуникация – асиметричност на културните потоци

More Related Content

междукултурнаTa комуникация – асиметричност на културните потоци

  • 1. Анета Божилова докторант СУ „Св. Климент Охридски“ ФЖМК Катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”
  • 2. В дискурса на междукултурната комуникация основните проблеми пред културната глобализация се обуславят от асиметричността на културните обмени. В контекста на културологията от особено значение са тезите за глобализацията, която води или не до унификация и криза на културна идентичност. От комуникационна гледна точка централна тема за изследване е именно асиметричността на културните потоци.
  • 4. Изследователите на глобализацията на културата предлагат няколко основни модела, всеки от които е изключително ефективен и съответстващ на определени аспекти и тенденции в културната глобализация. Някои от концептуалните модели, представени през 70-те и 80-те години на миналия век, са все още адекватни на дебатите за междукултурната комуникация.
  • 5. Теорията за културния империализъм разглежда културната глобализация като вид културно господство (или доминация), упражнявано от по- силните нации върху по-слабите такива. Популяризирана от Jeremy Tunstall, който описва термина „културен империализъм“ като ситуация, в която „автентичната традиционна, местна култура… е изхвърлена от съществуване от безразборното нахлуване на големи количества умели комерсиални и медийни продукти, основно от САЩ“. The Media are American: Anglo-American Media in the World (1977: 57).
  • 6. Теорията за медиен империализъм е своеобразно развитие в комуникационен план на тезата за културния империализъм. Според нейните изследователи културната глобализация е резултат от факта, че международните медийни конгломерати определят съдържанието и управляват глобалните медийни канали. Oliver Boyd-Barret я дефинира като „процес, чрез който собствеността, структурата, разпространението на съдържание на медиите във всяка една държава са собствено или съвместно обект на голям външен натиск от страна на медийните интереси на всяка друга страна или страни, без пропорционално обратно влияние от страна на засегнатата държава“ Boyd-Barret, Oliver. 1977. ‘Media Imperialism: Towards an International Framework for the Analysis of Media Systems.’ (1977: 117)
  • 7. Мрежовият модел (или теорията за културните потоци) концептуализира културната глобализация като разпространяваща се в мрежи, които нямат дефиниран център или периферия. Концепцията се развива след поредица емпирични проучвания през 70-те и 80-те години на 20 век. Изследванията показват съществуването на небалансирани, еднопосочни потоци на телевизионни програми и чуждестранни новини от "центъра" към "периферията“. Kaarle, Nordnstreng & Tapio Varis 1974 study “TV Traffic- A One-Way Street: A survey and Analysis of the International Flow of Television Programme Material. UNESCO
  • 8. Теорията за приемане изследва как публиките в отделни държави и различни региони възприемат и отговарят на културната глобализация. Последният модел - на националните и локални стратегии срещу културната глобализация - е ориентиран към запазване на националните и локални структури, към резистентност срещу проникването на глобалната култура.
  • 10. Опозицията глобална култура – локална култура не е агресивна по презумпция. Съществува възможност за асимилиране на местната култура или за хибридизация. Съществува възможност за взаимодействие.
  • 11. Взаимодействие между различията • Взаимодействие между различията Съвместно и продуктивно съществуване • Съвместно продуктивно съществуване Взаимна толерантност и консенсус • Взаимна толерантност • Консенсус
  • 12. • Вътрешна диференциация • Културна идентичност • Вътрешно- културни отношения • Хомогенна национална култура Обвързаност „през“ културите Външни отношения с други култури Комплексност Детериториа- лизиране
  • 13. Асиметричността на културните обмени няма да доведе до негативни изменения, ако количествените различия се компенсират с качествено съдържание. Различният контекст, в който се реализират идентични медийни събития (респективно комуникационни послания), предполага: - специфично възприемане; - диференциране в перцепцията.
  • 14. Аргументите на Волфганг Уелш - че чрез глобализирането на медийната комуникация определени, комерсиално произведени семиотични ресурси са достъпни до различни места в света и така могат да бъдат наднационално обхващащи кристализационни материали на културна идентичност.
  • 15. За разлика от интеркултурността и мултикултурността, транскултурността е на първо място резултат от вътрешна диференциация и комплексност на модерните култури, които се преплитат или произтичат една от друга и си влияят. Старото хомогенизиране и сепаратистката идея за културите все повече са неадекватни заради външното премрежване на културите. Културите днес са силно взаимно обвързани. Стилът на живот вече не е определян само от националната култура, отива отвъд нея, среща се с други култури или открива своите особености и в други култури.
  • 16. Чрез глобализирането на медийната комуникация определени, комерсиално произведени семиотични ресурси са достъпни до различни места в света и така могат да бъдат наднационално обхващащи кристализационни материали на културна идентичност. Транскултурността е резултат преди всичко от вътрешната диференциация и комплексност на модерните култури; новите форми на преплитане водят до взаимодействие, което като резултат създава силно обвързване, взаимно влияние и хибридност на културните потоци. Welsch, Wolfgang. Transkulturalität. Lebensformen nach der Auflösung der Kulturen. In: Information Philosophie 2. 1992