3. Скоростта на развитие на науката в наше време е поразителна. Буквално в продължение на един-двачовешки живота протекоха гигантски изменения въвфизиката, астрономията, биологията, пък и в много други областиТрудно се осъзнава, чеелектронът, рентгеновителъчи и радиоактивносттасаоткрити само предималкоповече от сто години, а квантовата теория е родена едва през 1900 г. Каквоса сто години в сравнение не само с 3-те милиардагодини от момента, в който се зараждаживотът на Земята, а и с възрастта на съвременния вид човек (Homosapiens), която е от порядъка на 50 хилядигодини! Заслужава да се спомене, чепървите велики физици - Аристотел (384 - 322 г. пр.н.е.) и Архимед (около 287 - 212 г. пр.н.е.) саживелиповече от две хилядолетияпреди нас.
4. Вилхелм Конрад Рьонтгенeроден на 27 Март 1845г. в Ленеп, Прусия (сегаРемщед, Германия). Той е първият физик който е получил Нобелова награда. Тяму е присъденапрез 1901 за откритието на рентгеновителъчи, което поставило началото на нова ера в развитието на модерната физика и открило нови хоризонти в медицината. Рьонтген е изучавал политехника в Цюрих, а след това е бил професор по физика. Той е изследвалеластичността на телата,капилярните свойства на някойтечности, специфична топлина на газовете, пренасяненатоплина в кристали, поглъщане на топлина от газове и пиезоелектричество.
6. Първата рентгенова снимкаОткриването на рентгеновителъчидава мощен тласък в развитието на физиката и разкрива широки възможности за практическо приложение на тезилъчения.Вилхелм Конрад Рьонтген направил своетооткритие случайно докатоизследвалускорени от високонапрежениеелектрони при нисконалягане. Въпреки, че те били изследванипредитова и от другиучени, Рьонтгеноткрилнещокоето е убягвало на по-раннитеизследователи. А именно – бариевиятплатино-цианидоставен случайно близо до евакуиранататръбазапочвал да свети (флуоресценция) дори и да е поставен зад преграда не пропускаща светлина и ултравиолетовилъчи. Рьонтген заключил, ченякаква невидима радиация образувана в евакуиранататръбапреминавалапрезвъздуха и преградите и, когатосрещалабариевиятплатино-цианидпричинявалафлуоресценцията. Той нарекълтезистраннилъчиX-лъчи за да означинеизвестният им характер
8. Рентгеновотоизлъчване се получава, когатометалнамишенасе бомбардира от електрони с голямакинетичнаенергия. За тази цел се използват устройства, нареченирентгеновитръби. Въввакуумнатръба се разполагат един срещу друг два електродонагреваемажичка (Катод) и метална пластина (Анод), между които се подавависоконапрежение (няколкодесетки или стотицикиловолта). От нагрятатажичка, която е свързанакъмотрицателния полюс на източниканависоконапрежение, чрез термоелектроннаемисия се отделят електрони. Те се ускоряват от електричното поле и се насочваткъмметалната пластина, служеща за мишена. При взаимодействието на електронния сноп с мишенатавъзникват два вида рентгеново лъчение.
10. ПРИЛОЖЕНИЕ В МЕДИЦИНАТАРентгеновителъчи се използват в медицината от 1895 и сапървият вид радиация, с помощта на която е наблюдаванавътрешността на човешкототяло. Рентгеновителъчипреминаватпрезтъканите на тялото и същопритежаватсвойството да потъмняватфотографскифилм, когатопреминатпрезтях.Различнитеоргани и тъкани на човешкототялопоглъщатрентгеновителъчи в различна степен: например костите и други образования, съдържащикалций, гипоглъщатпо-силно от мекитетъкани, на което се основаваизползването на рентгеновителъчи в медицината за наблюдение на вътрешнитеорганиначовека – кости, бели дробове и др. Изследваната част от тялото се осветява с рентгеновителъчи, които частично се поглъщат от нея, преминалителъчипопадатвърхуфотографскифилм.
11. На практика всяка част от човешкототяломоже да бъдезаснета и изследвана.Подобно на радиоактивнителъчения, рентгеновителъчииматйонизиращаспособност. Те йонизирататомите и молекулите,влизащи в състава на живите клетки, на което се основавабиологичното им действие. Погълнатотолъчение води до физичнипромени в клетките, каторазрушаване на молекулите, спиранедействиетонаензимите, разкъсваненахромозомите и другиувреждания.
14. ПРИЛОЖЕНИЕ НА РЕНТГЕНОВИТЕ ЛЪЧИ В ДРУГИ НАУКИОсвен за медицински цели рентгеновителъчинамират приложение и в други науки и дисциплини, примерно в космонавтиката и астрономията (за откриване на нови небесни тела отвъдслънчевата система, неутроннизвезди и черни дупки), при дефектоскопията на металите, структурния анализ на растенията в биологията, генетиката и пр.С приложение на рентгеновителъчи в медицинатакачеството на диагностиката и лечението се издигна на значителнопо-високониво. В тозисмисълделото на Рьонтгеноказа огромна полза, за опазванездравето на човечеството.
