�ݺ�ߣ

17. България - част от християнска Европа - 4 клас, ЧО, Булвест

В средата на ІХ век
България се
превърнала в голяма
и силна държава .
Границите ѝ били
разширени.
Общите закони, които
въвел хан Крум, сближили
славяните и българите.

Но това не било достатъчно Византия да признае
Българската държава за равна, защото:
 Имало българска държава, но нямало български
народ.
 Славяните и българите си оставали отделни
народи, защото:
- всеки от тях пазел различните си вярвания в
боговете;
- имали различен бит и култура;
- говорели на различни езици.
Ето защо византийците наричали
българите езичници.

След смъртта на хан Пресиян, на престола се
възкачил неговият син Борис.
____ векІХ

Младият хан се сблъскал с много трудности.
 Християнските държави не спазвали договорите
си с България, защото не вярвали на езичници.
 Това откъсвало страната ни от Християнска Европа
и отслабвало българската държава.
Хановете преследвали
християнството, защото
го свързвали с
влиянието на Византия.

Борис разбирал колко опасни за
бъдещето на държавата били
различните езици и религии на
двата народа и затова не се
предавал. Той търсел изход от
трудното положение.
Според него само християнството
притежавало силата, която
можела да обедини българи и
славяни в един народ с един Бог.
план

Ето защо хан Борис І извършил трудна промяна.
Той откъснал от старите традиции и обичаи
славяните и българите и въвел ХРИСТИЯНСТВОТО
като тяхна обща религия.
Това станало през 865 г. /ІХ век/.

На тайна церемония в Плиска, хан Борис І заедно
със семейството си и близките му, приели
християнството от византийските духовници.

След това българският владетел възприел
християнското име Михаил и приел титлата КНЯЗ.

Скоро след това княз Борис – Михаил издал
заповед да се покръсти и народът. Започнало
масово покръстване.
Хората приемали
Светото кръщение
като се потапяли
във вода.

Новата религия сближила още повече
славяните и българите.
Започнало изграждането на черкви.
Въвеждали се християнските
празници.

Но обикновените хора не забравяли
и старите си обичаи.
Новата религия не им
била ясна, защото не
разбирали гръцкия език,
на който проповядвали
византийските
духовници.
 След покръстването избухнал бунт в средите на
българските боляри.
 Техните основни опасения били от засилващото се
византийско влияние.
 Борис I потушил бунта и заповядал да бъдат убити
52 боляри заедно с родовете им.

план
С покръстването княз Борис І целял
България да заеме равностойно
място сред другите европейски
народи.
Той разбирал, че за да успее това
дело, българите имали нужда
от собствена църква, която да
бъде оглавена от български
духовник.
Важна негова задача била и
опазването на държавата от
влиянието на Византия.

Княз Борис І – стенопис от
черквата в с. Шипка
България официално била
християнска страна, но в
душите на хората все още
царяло объркване в кой
бог да вярват.
Важно било да има ново
духовенство, което да
проповядва новата
религия на разбираем
език.

През 870 г. княз Борис І постигнал голям
дипломатически успех.
В резултат на усилията му, Константинопол признал
самостоятелната българска църква.
Тя щяла да стане
напълно независима,
когато начело на
нея застане
патриарх.
Тази задача
трябвало да решат
следващите
владетели.

Започнало усилено
изграждане на
църкви и манастири.

След приемането на християнството, в България се
настанили византийски свещеници. Техният гръцки
език звучал навсякъде – по улици, пазари, църкви,
манастири. Държавните документи
също се пишели на гръцки език.
 Княз Борис І търсел начин новата
религия да се разпространява на
славянски – език общ за славяни и
българи, тъй като славяните били
по-многобройното население в
държавата.
 Той полагал много усилия да
приобщи народа към християнството.
план

Благодарение на
двамата братя
славяните в други
страни вече имали
християнска
проповед на свой
език.
Византийският император също се безпокоял.
Затова възложил на братята Кирил и Методий
да съставят славянска азбука.
Създават я през 855 г.

Кирил и Методий проповядват християнството
сред славяните във Великоморавия.

Освен, че създали славянската
азбука, двамата братя превели
основните църковни книги на езика
на славяните.
Признаването на славянската азбука
дошло в 879 год., когато църковно-
славянските книги били осветени и
признати от Папа Йоан VIII.

кирилица
глаголица

 Създадената от светите братя Кирил и
Методий азбука е наречена глаголица.
 По-късно тя е опростена и новата азбука приема
името на Кирил – кирилица.
 В продължение на няколко века двете азбуки са се
употребявали паралелно, но постепенно
кирилицата е изместила глаголицата.

Паметник на св. св. Кирил и Методий
във Велико Търново
Страница от
ръкописна книга
Икона с образите на двамата братя

план
България станала огнище
на славянската книжнина.

Ето защо през 886 г. княз Борис І посрещнал
много тържествено в столицата Плиска
учениците на Кирил и Методий –
Климент, Наум, и Ангеларий.
Те били приети като дар от Бога.

„Като пристигнали при Борис, те били приети с почит
и били разпитани за случилото се с тях. Те разказали
всичко от начало до край. След като ги изслушал,
князът благодарил на Бога, че му е изпратил такива
служители като благодетели на България…“
Из „Пространно житие
на Свети Климент Охридски“

Учениците на Кирил и Методий

Климент Охридски сред своите ученици.

 С голямата подкрепа на
княза учениците на Кирил
и Методий обучили много
българи на славянска
писменост.
 Подготвили ги да я
разпространяват.

Заради ползотворната им
просветителска дейност и
превръщането на България в пръв
славянски културен и просветен
център в Европа, българската
православна църква възприема
общо наименование
св. Седмочисленици за
славянските просветители св. св.
Кирил и Методий и техните
ученици - св. Климент Охридски, св.
Наум, св. Сава, св. Горазд и
св. Ангеларий. Канонизира ги като
светци.

Фреска от катедралата Сант Клементе в Рим,
изобразяваща българските просветители Кирил
и Методий, където папа Адриан ІІ ги канонизира
като светци.

България намерила своя път за
самостоятелно духовно и културно
развитие, защото:
 Вече станало възможно да се подготвят
свещеници, които да проповядват на
славянски, а не на гръцки език.
 Новата религия и славянската писменост
променили живота на славяните и българите.
 Нямало прегради, които да разделят двата
народа, които създали държавата.

След като извършил тези промени, княз Борис І
се оттеглил от престола и се посветил на
книжовна дейност.
Няколко години по-късно,
за да е спокоен за новото
бъдеще на България, той
издигнал за цар сина си
Симеон.

Въвеждането на християнството станало през:
865 година; 870 година; 886 година.
Славянската писменост е създадена през:
Борис I искал да опази държавата от влиянието на:
Рим; Византия; арабите.
Признаването на самостоятелна българска църква
се осъществило през:

Кои промени, извършени от хан Крум и княз Борис І,
допринесли за сближаването на славяните и
българите?
 Хан Крум _______________________________
__________________________________________
 Хан Крум _______________________________
__________________________________________
 Княз Борис І_____________________________
__________________________________________
________________________________________
 Княз Борис І_____________________________
__________________________________________
създал първите писани закони,
общи за славяни и българи.
привлякъл славянските князе
в управлението на държавата.
през 865 година покръстил
българите. Християнската вяра сближила
славяни и българи.
създаване на славянската
писменост – 855 г.

1. Отбележи събитията, станали в тези години,
и века, към който се отнасят.
855г.
865г.
870г.
886г.
= век
Създаване на славянската писменост
Приемане на християнството
Самостоятелна българска църква
Учениците на Кирил и Методий
пристигат в Плиска
IX

2. Свети Седмочисленици били наречени създателите
на славянската писменост и техните най-видни
ученици. Най-стари от тях били Горазд и Сава.
Напиши имената на всички останали.
1. Горазд
2. Сава
3. _____________
4. _____________
5. _____________
6. _____________
7. _____________
Наум
Климент
Ангеларий
Кирил
Методий

3. Прочети следващия текст и:
а/ отбележи главните лица, изобразени от художника;
б/ обясни от какво на картината личи, че тримата
книжовници са приети с голяма почит;
в/ Отговори от кое място в текста става ясно, че княз
Борис е успял добре да обясни на болярите своята
политика и те я подкрепяли.
Княз Борис
Учениците на
Кирил и Методий

3. Прочети следващия текст и:
в/ Отговори от кое място в текста става ясно, че княз
Борис е успял добре да обясни на болярите своята
политика и те я подкрепяли.
Климент взел със себе си Наум и Ангеларий и се отправил
по пътя, който водел към Дунава… Когато стигнали до
бреговете му, свързали три дървета с липово лико и преми-
нали реката. Стигнали в Белград и се явили пред управителя
на крепостта…
А като научил това…, решил да ги изпрати на княз Борис,
защото знаел, че жадува за такива
мъже и ги изпратил на княза като
скъпоценен дар.
Когато пристигнали при Борис,
те били приети с голяма почит…
Из „Пространно житие“
на св. Климент Охридски
Княз Борис
Учениците на
Кирил и Методий

План на урока:
1. Приемане на
християнската религия
2. Самостоятелна
църква на България
3. Създаване на
славянската писменост
4. Приемане на
учениците на Кирил и
Методий в България
Княз Борис I

Речник:
Кръщаване –
християнски обред, чрез
който повярвалият в
Христос става член на
неговата църква. Извършва
се чрез потапяне във вода
в специален съд, наречен
купел.
Езичници –
название,с което християните
наричали народите,
които почитали много
Богове.
Патриарх –
главата на източните
християни със седалище
в Константинопол.
Папа –
главата на западните
християни със седалище
в Рим.
Патриарх Папа

�ݺ�ߣ

17. България - част от християнска Европа - 4 клас, ЧО, Булвест

Recommended

More Related Content

What's hot (20)

Viewers also liked (20)

Similar to 17. България - част от християнска Европа - 4 клас, ЧО, Булвест (20)

More from Veska Petrova (20)

17. България - част от християнска Европа - 4 клас, ЧО, Булвест