�ݺ�ߣ

24. Възрожденските хора - 4 клас, ЧО, Булвест

променило изцяло живота
на българите.
 В стремежа си да постигнат напредък те
.
план

 Грижели се сами чрез своите
общини за:
и ;
и
.
 В общините влизали:
 Чрез общините българите:
.

 През Възраждането особена
роля придобили:
и
и
изразявало
най-силно желанието на
всички българи към общия
напредък.
и
допринасяли най-много за
събирането на средства за
училища и храмове.

 Учителите в селището.
 Всички се отнасяли с почит и уважение към тях,
защото били . Те:
план

Страничка от букварчето на Даскал
Тодор Томов 1854 год.
Участници в театрална
постановка. Всички роли
се изпълняват от мъже.

 Учителите:
Така просвещавали и
млади, и стари.

Животът на гражданите се променил особено с
появата на читалищата. Те идвали в тях да четат
вестници и да чуят нови неща за други земи и
народи.

Театрални представления започнали да се
изнасят в читалищата.

Жаждата за знания довела
до появата на .
създал
първото българско
издателство.
план

 Христо Г. Данов бил учител, но се посветил на
и допринесъл за любовта към
книгите у много поколения.
 Издал , , , които
се използвали в училищата.

 Христо Г. Данов имал голяма заслуга за
 От неговите в Пловдив, Велес,
Свищов, Русе книгите бързо достигали до всички
краища на страната.
Книгопродавници
„Теоретическа и практическа
Числителница“, 1868 г.
Печатницата на
Христо Г. Данов,
Пловдив

 Благодарение на тях в новото време обликът
на селищата и манастирите се променил.
план

 Много строители, зографи и резбари проявили
своя изключителен талант при строежа на новите
и , и .

 Къщите вече били строени една до друга
с дюкянчета на първия етаж.

Те били от камък и дърво, по-удобни и
украсени. Боядисвали ги в различни цветове –
синьо, жълто, зелено, керемидено червено.

В много градчета училищата и черквите
били най-красивите сгради.
Първото класно училище в Копривщица
Първото класно училище
в Берковица Николско училище в Свищов
Славейковото училище в Търговище
Дановото
училище

 Ненадминати били , които издигал
майстор Кольо Фичето /Никола Фичев/.
 За изключителните му умения го ценели и
българи, и турци.
Той е гениален български възрожденски
архитект, строител, каменоделец и
дърворезбар, създал емблематични за
Българското възраждане храмове/ черкви/,
училища, красиви къщи, мостове и др.
в българските земи и крайдунавските
области на Румъния.

Покритият мост над р. Осъм в Ловеч
Мостът над р. Янтра край гр. Бяла
Мостът над
р. Дряновска

в Килифаревския манастир
Манастирската църква “Св. Димитър”
Черквата в гр. Свищов
Къщата с
маймунката –
В. Търново
Икономова къща – В. Търново

Изградил църквата и камбанарията в
Преображенския манастир.
Чешмата на Соколовския манастир
до Габрово
Търновският конак, където след
Освобождението заседава
Учредителното събрание, което
изработило и приело Търновската
конституция.
Ханът на хаджи
Николи в центъра
на В.Търново

 Строителството на храмове направило
много търсени и .

 Особено се прочул .
 Негови стенописи има в Рилския, Троянския и
други манастири.
Стенопис на
Захари Зограф
Автопортрет на

е български художник и иконописец.
 Представител е на Самоковската художествена
школа.

Стенописи на

сътворили чудни дърворезби на
иконостаси.
Уникален е иконостаса в
черквата в Рилския манастир.
Изработен е от орехово дърво
и е позлатен.

Резбованите тавани станали
най-прекрасната украса на
новите къщи.

 През Възраждането много българи издигали училища
и черкви със събрани от тях средства.
 Дарявали според възможностите си, но се чувствали
свързани с общите български стремежи.
план
 Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот,
подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа
на българщината. Дарител е на Зографския манастир.

 Дарителка на
Земенския манастир.
 Братята Евлогий и
Христо Георгиеви
направили щедри
дарения за
построяването на
Софийския
университет.

 Сред дарителите имало и
хора с много голям
принос.
 Един от най-всеотдайните
българи дарители бил
.
 Той произлиза от заможен
габровски род.

 Заедно с други заможни габровци
събрали средства и започнали
строежа на училището в града.
 През 1835 г. той отворил първото
чисто българско взаимно училище
в България с помощ от Неофит
Рилски.
 Васил Априлов оставил богатата
си лична библиотека на
Габровското училище и завещал
цялото си състояние за обучение
на млади българи в Русия.

Най-образованите хора в селищата били:
учителите;
зографите;
строителите.
Първото българско издателство създал:
Васил Априлов;
Захари Зограф;
Христо Данов.

Покритият мост, къщата с маймунката и други
шедьоври на строителството, са дело на:
Христо Данов;
Захари Зограф;
Никола Фичев.
Стенописите в манастирите били дело на:
строителите;
зографите;
резбарите.
Просветните средища през Възраждането са:
читалищата;
манастирите;
общините.

_______________________________________________
_______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
За духовното Възраждане най-много спомогнала
ръкописната книга „История славянобългарска“,
създадена от Паисий Хилендарски през 1762 г.
Запазване на българския дух и път към нова
просвета в създадените училища. Създаване на
взаимни училища.
Борбата за църковна независимост също е част от
Възраждането. Екзархията станала най-важната
опора на българите и техен защитник пред султана.

От текстовете и изображението направи
заключение за какво дарявали средства дарителите.
С финансовата помощ на Петър Берон през 1840 г. в гр.
Плевен било открито девическо училище. И Васил
Априлов, и Петър Берон непрекъснато дарявали учебници
на различни училища и изпращали на обучение в
чужбина български младежи.
Внукът на Софроний Врачански – Стефан Богориди,
подарил мястото в Цариград, на което бил построен
храмът „Свети Стефан“.
През 1851 г. Бачковският манастир
дарил 2000 гроша за строителство
на българско училище в Пловдив.

На изображението открий имената на дарители в
Рилския манастир /1835 г./.
ДАРИТЕЛ - КТИТОР
Мария Михаил

План на урока:
1. Промени в живота на
българите през новото
време
2. Учителите
3. Издателите на книги
4. Строителите,
зографите и резбарите
5. Дарителите

Речник:
Читалище – просветно
средище, което българите
създали през Възраждането.
Те се събирали в
читалищата, за да четат
книги и вестници, да слушат
обяснения за природни
явления или исторически
събития, правели театрални
представления.
Зограф – човек, който
изписва икони и стенописи,
художник.
Ктитор – дарител на
средства за изграждането
на черква.
Кондика – специална
книга, в която се записват
дарителите.

�ݺ�ߣ

24. Възрожденските хора - 4 клас, ЧО, Булвест

Recommended

More Related Content

What's hot (20)

Viewers also liked (20)

Similar to 24. Възрожденските хора - 4 клас, ЧО, Булвест (20)

More from Veska Petrova (20)

24. Възрожденските хора - 4 клас, ЧО, Булвест