обща характеристика на еукариотните организмиRumiana TarpovaОпределение и характеристика на устройството и жизнените процеси при еукариотните организми
голосеменни растения 2013Rumiana TarpovaПрезентацията включва характеристика и многообразие на Голосеменните растения. Включени са различни представители към Иглолистните, Сагови, Гинкови и Гнетови. Посочена е кратка характеристика за представените голосеменни растения,тяхното разпространение и значение.
Планети гиганти в Слънчевата системаnadka_physicsПрезентацията е предназначена за ученици, които изучават Астрономия в предучилищната, началната и прогимназиална степен на образованието.
голосеменни растения 2013Rumiana TarpovaПрезентацията включва характеристика и многообразие на Голосеменните растения. Включени са различни представители към Иглолистните, Сагови, Гинкови и Гнетови. Посочена е кратка характеристика за представените голосеменни растения,тяхното разпространение и значение.
Планети гиганти в Слънчевата системаnadka_physicsПрезентацията е предназначена за ученици, които изучават Астрономия в предучилищната, началната и прогимназиална степен на образованието.
3. Устройство – включва два тестиса, два надсеменника, семепроводите, семенните мехурчета, простата, пенис, като крайната част на семепроводите се обединяват с каналчето на семенните мехурчета и образуват изхвърлящия канал. Той се отваря в простатната част на пикочния канал. - Тестиси са разположени в мътниците.Имат двойна структура. Имат своя обвивка, през ембрионалното развитие те се образуват в коремната кухина и излизат от там по време на раждане.Имат своя съединителна тъканна обвивка, изградена от колагенни влакна – бяла обвивка.Има делчета от 1 до 3, които са извити, семенни каналчета, до пубертета нямат отвор, изградени са от млади сперматогони. По време на пубертета каналчетата се луминизират, клетките започват да се деференцират и образуват сперматозоиди. - Надсеменникът заляга към задната страна на тестиса. - Семепроводът – около 50см. 1-Пикочен мехур 2-Семенни мехурчета 3 - простата 4 - уретра 5 - уретер 6 - семепровод 7 - надсеменник 8 - семенник (тестис)
4. Семенното каналче – изградено от 2 типа клетки – подпорни (триъгълна форма) и сперматогенни, в различна фаза на сперматогинеза. Най-гълбоко са разположени младите клетки, делят се и дават сперматоциди от първи ред, те от своя страна се делят и дават сперматоциди от втори ред, а след това се делят и дават сперматиди. Сперматидите не се делят, а се превръщат в сперматозоиди. От семенните каналчета отиват в прави каналчета, от там от тестисът се изнасят в канала на надсеменника – дължина 4м – силно нагънат и формира главата, тялото и опашката на надсеменника. Отделя секрети, които подтискат двигателната активност на сперматозоидите. От там преминават в семепровода, който от скротола навлиза през слабинния канал в малкия таз. И крайната му част се обединява с канал на семенното мехурче и образуват изхвърлящ канал. Отваря се в простата. Простата – форма на кестен с 3 дяла – ляв, срединен и десен. Обхваща дъното на пикочния мехур. През средния дял преминава началната част на пикочния канал. Тя е мускулно жлезист орган. Гладки мускули, разположени около жлезичките. Те се отварят и изливат своя секрет в пикочния канал. Пенис – корен, тяло и глава. От две кавернозни и едно спонгеозно тяло. Кавернозно тяло – започва с краченца (корен), чрез които пенисът се закрепва за срамната кост и завършват със стеснения в долната част. Между две ковернозни тела се разполага спонгеозното. Спонгеозно тяло – започва с разширение, слиза надолу, на него е главичката. През това тяло преминава уретрата (пикочен канал). Над корена има допълнителни жлези, които се отварят в пикочния канал. Булбулитрални жлези на главата на пениса. – тези жлези са с вътрешна секреция, отделят тестостерон.
6. Устройство – външни и вътрешни полови орагни. Вътрешните органи – два яйчника, две маточни тръби, които се отварят в матката, влагалище, пикочен мехур. Външни големи и малки срамни устни, клитор, вестибуларни луковици и бартолинови жлези, венерен хълм (мастна тъкан над сингвизата). Маточни тръби – между 7-18см., много са тънки и имат два края. Единият е с фуниевидно разширение и влиза в матката. Стената на матката е тънка и 3 слойна – лигавица, 2 мускулни слоя и отвън серозна обвивка. Яйцеклетката отива в маточната тръба, където се среща със сперматозоида. В маточната тръба се извършва оплождането. Матка – нечифтен орган с форма на круша. С дъно, тяло и шийка – има две части във и вътре влагалището. Матката има една триъгълна кухина и от две страни е изградена е от две маточни тръби. Тя е гладка, изградена от две зони. Функционална и двубазална зона. Една изхвърляща при менструация. Лигавицата на матката се намира под контрола на яйчниците. Възстановителна фаза, овулация – лигавицата трябва да бъде подготвена. Секреторна фаза, готова е да приеме оплодената яйцеклетка. Ако няма оплождане настава менструация. Влагалише – от 8 до 10 см. Лигавица – многоплосък невроговяващ епител. Има много гънки. Няма жлези. Овлажняването се извършва от кръвоносните съдове. Мускулатурата е гладка и се затваря с химена. Жлезите могат да се инфектират.Възстановителният процес е много тежък.
7. Яйчник ( овариум )– цитогенен орган с вътрешна секреция – отделят тестогени и прогестерона. Имат форма на слива, които са разположени в ямка по страничната повърхност на малкия таз. Те имат два полюса. Единият се свързва с матката, а другият е насочен към стената на малкия таз. Обхванати са с колагенно съединителна тъкан, а отвън с един ред кубични клетки -зародишен епител. Във вътрешността е разделен на кора и сърцевина. В кората яйчникови фаликули в различна фаза на узряване. Това са сферични телца, в центъра на които се разполага яйцеклетката и около нея има плоски фаликуларни клетки. Първичен фаликул – от 200 до 400 хил. Чат от тях умират по време на пубертета, един от тях узрява. Всеки месец узрява, увеличава се големината на яйцеклетката. Увеличава се броят и големината на фаликулните клетки. Стават кубични и се подреждат в много редове. Постепенно между тях се появява кухина изпълнена с течност. Яйцеклетката се избутва в единия край. Жълтото тяло произвежда прогестерон, тези хормонални промени в яйчника обуславят промени в лигавицата на клетката. Ако хипофизната жлеза не отделя хормони, няма да има промени в лигавицата по матката. Фаликуло стимулиращ хормон за отделяне на естроген. Лутемнизиращ хормон за жълтото тяло. 1 - яйцеклетка 2 - зрял фоликул 3 - овулация 4 - хеморагично тяло 5 - жълто тяло 6 - бяло тяло
8. Оплождането e резултат от сливането на две полови клетки - женската зряла яйцеклетка и мъжката зародишна клетка или сперматозоид. Отделената при полово сношение сперма, която съдържа безброй сперматозоиди, се излива и задържа в задната влагалищна ямка. Оттук сперматозоидите благодарение на химичното привличане и на настъпателните движения, които извършват с помощта на опашката си, попадат в канала на маточната шийка. Използвайки пропускливостта на слузта, която го изпълва, сперматозоидите проникват на дълбочина и достигат маточната кухина. Продължавайки своето възходящо движение, те попадат в дъното на матката и през отвърстията на тръбите продължават да напредват към свободния им край по посока към яйчниците. През време на това своето пътешествие" значителен брой от сперматозоидите умират още във влагалището, където те не преживяват повече от два часа. Проникналите в дълбочина намират по-благоприятни условия и част от тях достигат невредими до яйчниците. Моментът на оплождане След пропущането на един сперматозоид обвивката на яйцеклетката става непропусклива за останалите. Проникналият сперматозоид изгубва опашката си и главичката му, която съдържа ядрото, се насочва към ядрото на яйцеклетката и се слива с него. Оплождането е станало. Всяко едно от двете ядра внася характерни белези и качества, които се запазват в новото ядро на оплоденото яйце, което вече се нарича зародиш или ембрион