More Related Content
More from Atanas Cvetanov (20)
Закон за българския език
- 1. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЕТИРИДЕСЕТО И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Глава Първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) В Република България официален език е българският език. (2) Графичната система на българския език е кирилицата. Чл. 2. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани. Чл. 3. Държавните органи, длъжностните лица и гражданите са длъжни да защитават българския език, както и да съдействат за неговото развитие. Чл. 4. Гражданите, които имат друго етническо самосъзнание, са длъжни да се отнасят с уважение към българския език и култура. Чл. 5. Българският език е гаранция за развитието на националната култура и наука, както и за националната идентичност на българския народ. Глава втора ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Чл. 6. Българският език е задължителен: 1. за държавните органи и длъжностните лица при издаване и публикуване на нормативни или други видове актове, документи, съобщения и кореспонденции; 2- при сключване на международни договори, споразумения и други актове, по които е страна българската държава, с изключение на случаите, когато българската държава се присъединява към приети от други страни международни договори, конвенции и пактове; 3. за органите на съдебната власт; 4. при сключване на трудови договори; 5. при сключване на сделки за недвижими имоти;
- 2. 6. при сключване на сделки, за които се изисква писмена форма; 7. при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата; 8. при наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти; 9. при писмена и устна разгласа качествата на стоки. Чл. 7. Партиите и обществените организации изготвят и публикуват своите устави и програми, провеждат конгреси, конференции, събрания и митинги, изготвят надписи, плакати, видео- и звукозаписи на български език. Глава трета РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Чл. 8. Българският език се обогатява с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на науката и литературата. Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл. Чл. 10. Използването на диалектни изрази и думи е допустимо в литературните произведения и журналистиката. Чл. 11. В речниците на българския език се включват утвърдените нови изрази и думи. Глава четвърта ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НАИМЕНОВАНИЯ, ИЗРАЗИ И ДУМИ НА ЧУЖД ЕЗИК Чл. 12. Чужди езици се изучават официално в държавни и частни училища съгласно утвърдените програми от министъра на образованието и науката. Чл. 13. Задължително е преподаването на български език, литература, история и география в специализираните и други училища за изучаване на чужди езици. Чл. 14. (1) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да изучават майчиния си език. (2) Изучаването на майчиния език се осъществява в семейството, а в училищата по учебни планове и програми, учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката.
- 3. 3 Чл. 15. Гражданите са свободни да общуват помежду си на всякакви езици, без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание. Чл. 16. Наименованията на чуждестранни фирми, патенти, търговски марки и стоки се запазва. Чл. 17. Българският и другите езици не могат да се използват за посегателство върху националното единство и териториалната цялост на държавата. Чл. 18. Забранява се всякаква пропаганда, насочена към насилствена смяна на българския с друг език и българското с чуждо национално самосъзнание. Чл. 19. В официалните издания на държавните органи, изрази и думи на друг език се използват, когато са станали съставна част на българския език и не могат да бъдат заменени с равностойни изрази и думи от българския език, както и думи, които нямат съответно наименование в българския език. Чл. 20. (1) По телевизията и радиото се извършват предавания на чужд език само по програми за изучаване на съответния език или по програми, предназначени за чужбина. (2) Други програми на чужд език се излъчват само с разрешение на Съвета за електронни медии. Чл. 21. Наименованията на съответните обекти, посочени в чл. 6, т. 9, могат да се допълват с един или няколко превода на други езици, определени от Комисията за опазване и развитие на българския език. Глава пета ОРГАН ЗА ОПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Чл. 22. (1) Създава се държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език, който се състои от 17 членове. (2) Пет от членовете се избират от общото събрание на академиците и член- кореспондентите на Българската академия на науките измежду специалистите по българско езикознание и литература; пет от членовете се избират от общото събрание на Съюза на българските писатели; трима се избират от Академичния съвет на софийския университет измежду специалистите по българско езикознание и литература; двама членове се избират от Съюза на българските журналисти и двама от Съюза на юристите. (3) Комитетът за опазване и развитие на българския език избират от своя
- 4. състав председател и секретар чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство за срок от две години. (4) Председателят и секретарят може да бъдат преизбирани за не повече от два мандата. Чл. 23. (1) Мандатът на комисията за опазване и развитие на българския език е четири години. (2) Членовете на комисията могат да бъдат преизбирани. Чл. 24. Комисията за опазване и развитие на българския език: 1. приема правилник за организацията и дейността на комисията, който се публикува в "Държавен вестник"; 2. приема задължителни и препоръчителни решения; 3. приема задължителни решения за замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език; 4. приема препоръчителни решения за обогатяване на българския език; 5. приема решения за усъвършенстване на българската граматика след обсъждане от специалисти по българско езикознание, писатели, журналисти и от обществеността; 6. предлага теми за научни изследвания за обогатяването и развитието на българския език; 7. организира издаването на речници на българския език с включване на нови изрази и думи; 8. организира съвместно с научните организации международни конгреси, симпозиуми и срещи за обсъждане проблемите на българистиката. Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ Чл. 25. За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 26. Нарушенията се установяват с актове, съставени от упълномощените лица от Комисията за опазване и развитие на българския език. Чл. 27. Въз основа на актовете председателят на Комисията за опазване и развитие на българския език или упълномощени от него членове на комисията издават наказателни постановления.
- 5. 5 Чл. 28. Актовете се съставят и наказателните постановления се издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 29. (1) Длъжностни лица, които отказват да изпълнят повелителни разпоредби на закона,се освобождават от длъжност с решение на Комисията за опазване и развитие на българския език. (2) Решението за освобождаване подлежи на съдебен контрол по общия ред. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Законът се издава въз основа на чл. 36, ал. 3 от Конституцията на Република България. § 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. § 3. Законът влиза в сила три месеца от обнародването му в "Държавен вестник". Законът е приет от XLI Народно събрание на ................. 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. м. юли 2011 г. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ