Движенията за нова просвета и за българска църква - 4 клас изд. "Булвест"Богдана Иванова-ШишковаДвиженията за нова просвета и за българска църква - 4 клас изд. "Булвест"
Могъщество и културен разцвет на България при цар СимеонБогдана Иванова-ШишковаМогъщество и културен разцвет на България при цар Симеон
4 клас
изд. "Булвест"
България - земя на древни цивилизацииkoletka pavlovaПрезентация по Човек и общество за 4 клас по учебника на издателство "Просвета" - Мария Радева и колектив.
Могъщество и културен разцвет на България при цар СимеонБогдана Иванова-ШишковаМогъщество и културен разцвет на България при цар Симеон
4 клас
изд. "Булвест"
България - земя на древни цивилизацииkoletka pavlovaПрезентация по Човек и общество за 4 клас по учебника на издателство "Просвета" - Мария Радева и колектив.
Час по родолюбиеGlob@l Libraries - Bulgaria ProgramПрезентация, посветена на 290 г. от рождението на Паисий Хилендарски и 250 г. от написването на "История славянобългарска". Презентацията е проведена в библиотеката на с. Студена, община Перник.
2. План на урока: Българските манастири – средища на култура и духовност. Килийните училища. Народното творчество – извор на родолюбие, мъдрост и красота. Българските католици – живата връзка с Европа.
3. Българските манастири – средища на култура и духовност. След падането под робство българската църква била поставена под ръководството на Цариградската вселенска патриаршия, ръководена от гръцки духовници. В големите манастири монасите преписвали старите свещени книги, за да служат на християнската проповед.
4. Българските манастири – средища на култура и духовност. Рилският манастир, манастирите около София и на Атон поддържали българската духовност. На големи празници в манастирите прииждали хиляди вярващи. Те участвали в молебени с общи трапези, играели и пеели, отнасяли по родните краища чутите песни и приказки.
6. Килийните училища Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество . Първоначално възникват при черкви , манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик по отделно.
7. Килийните училища Обучението се води на гръцки , църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене , писане и църковно пеене . Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят . За учебници се използват църковно-служебни книги .
8. Килийно училище в с.Гумощник, Троянско От това учителско място 15 народни учители учат децата на горяните, овчарите и занаятчиите от този край. Училището е реставрирано през 1972г. Запазени са дългите чинове от букови дъски и съндъчетата с пясък за писане.
10. Народното творчество – извор на родолюбие, мъдрост и красота В народното творчество се пазел жив духът на българския народ. Там се изявявал талантът на много поколения българи във време, когато на Запад се развивали всички изкуства. Родолюбието, мъдростта, усетът за красота на българите се запазили в песни за хайдути, герои, за доброта и любов, за протест и надежда за бъдещето.
11.
12. Българските католици – живата връзка с Европа Българските католици били малко, но поддържали духовната връзка със Западна Европа. Те открили няколко училища по западен образец и изпращали даровити момчета на обучение в Италия, които после се връщали в родината, за да й служат. Безкористни родолюбци и бележити дипломати били католическите духовници Петър Богдан Бакшев и Петър Парчевич.
13. Живият спомен за българското царство подтиквал българите да подпомагат владетелите на Австрия във войните им срещу султана. Духът на съпротива поддържали и хайдутите. Техните въоръжени отряди отмъщавали за униженото достойнство, носели на хората надежда за справедливост.
16. От писма на Петър Богдан в 1662 г. става ясно, че той е написал "История на България" и е предоставил ръкописа за отпечатване във Ватикана. И оттогава, ни вест, ни кост нито за ръкописа, нито за печатан екземпляр от нея. Боян Пенев пише, че липсата на ръкописа е "страшна загуба" за българската история. През 1977 г. авторът на тези редове откри във фонда "Борисиано" на Ватиканската апостолическа библиотека препис, съдържащ предговора и първите четири глави на историята на Петър Богдан. Авторът на преписа- хърватският духовник Иван Пастрич, пише в една преписка, че му възложили за печат ръкописа. Но зает с други работи, до смъртта на Петър Богдан (1674 г.) той не успял да направи нищо повече от това да препише предговора и 4 глави от общо 20. Наследниците на Петър Богдан взели ръкописа и го отпечатали във Венеция. Така става ясно защо ръкописът на Петър Богдан не е открит във Ватикана. Но шансът да се открие екземпляр на първата българска история е много голям. Трябва да се търси не в ръкописните фондове, а в сбирките от старопечатни книги. И тогава авторите са подарявали книги на висши служители на държавните администрации и църквата.
19. Домашна работа Посочи примери, които показват, че народното творчество създава добър образ на България днес. Йорданка Първанова СОУ “Любен Каравелов” -Димитровград
