More Related Content
Similar to Злокачествени глиални тумори (12)
More from ProMed (11)
Злокачествени глиални тумори
- 1. Злокачествени глиални тумори Д-р Д. Георгиев, Клиника по лъчелечение, СБАЛО-ЕАД
- 2. Въведение Злокачествените глиални тумори са приблизително 70% от всички първични мозъчни тумори при възрастни. Свързани са с висока заболеваемост и висока смъртност, като средната преживяемост при пациентите с глиобластом е 12-15 месеца, а при тези с анапластичните глиални тумори 2-5 години.
- 3. Епидемиология Глиобластомите са приблизително 60-70% от всички злокачествени глиоми. Астроцитомите са 10-15%. Анапластичните олигодендроглиоми и олигоастроцитоми-10% и анапластичните епендимоми и ганглиоми – останалите. По-често срещани са при мъже. Средната възраст на поставяне на диагнозата при глиобластомите е 64 години, а при анапластичните глиоми – 45 години.
- 4. Епидемиология Не е открита досега съществена причина за възникването на тези заболявания. Единственият рисков фактор известен досега е йонизиращата радиация. Проучванията досега не доказаха връзката на тези заболявания с травми на главата, електромагнитни вълни или мобилни телефони. Има предполагаема връзка с имунологични фактори, защото пациенти с високи нива на IgE живеят по-дълго.
- 5. Хистопатология Злокачествените глиоми са хетерогенни инвазивни тумори, които произхождат от глиалните клетки. Характеризират се с ядрен атипизъм, митотична активност, микроваскуларна пролиферация и некрози.
- 6. Молекулярна патогенеза Злокачествената трансформация при глиомите е резултат на генетични аберации и нарушения в регулацията на сигналните пътища на растежните фактори. Глиобластоми над 50 години- EGFR мутации,загуба на хетерозиготност на хромозома 10q и р16 делеции. Млади пациенти, при които глиобластома е възникнал на базата на анапластичен астроцитом – мутации в р53 тумор супресор гена, свръхекспресия на PDGFR и др. Високостепенните олигодендроглиоми се характеризират със загуба на хромозоми 1р и 19q. Най-честите дефекти са в сигналните пътища на EGFR и PDGFR.
- 7. Диагноза Клинична картина : главоболие, гърчове, огнищна неврологична симптоматика, объркване, загуба на паметта и промени в личността. Класическо е главоболието сутрин в резултат на повишено интракраниално налягане като пациента може да се събуди от сън. При силно главоболие то може да бъде съпроводено с гадене и повръщане. Образни методи – МРТ, КТ, ПЕТ- КТ . Обикновенно се изобразява хетерогенна ту маса с перифокален едем. Функционалният МРТ може да определи връзката между моторната кора и тумора и да помогне при хирургичното лечение. МРТ спектроскопия може да различи некроза от доброкачествен ту. В 40% от МРТ направен 1мес. след ЛЛ е налице усилване на образа и трябва да се внимава за т.нар “псевдопрогресия” дължаща се на интерстициален едем в следствие на ЛЛ.
- 8. Диагноза
- 9. Лечение Симптоматично лечение – 1. Антиепилептици при гърчове. Да се избягва профилактично даване на антиепилептици при липса на гърчове. 2. Кортикостероиди за мозъчния едем – може да възникне Къшинг синдром при дълго приложение. Пациентите на корткостеропидна терапия са с повишен риск за развитие на пневмоцистна пневмония. Поради повишаване на преживяемостта е възможно развитие и на остеопороза и компресионни фрактури – лечение с витамин Д, калциеви препарати и бифосфонати. 3. Антидепресанти
- 10. Лечение Специфично лечение 1. Оперативно – в повечето случаи радикално оперативно лечение е невъзможно поради инфилтративния растеж на този вид мозъчни тумори. Невронавигацията, интраоперативния МРТ и оперативните методи чрез имунофлуоресценция спомагат за максималната хирургична резекция. 2. Лъчелечение – удължава преживяемостта при пациентите с глиобластоми от 3-4 месеца на 7-12 месеца. Стандартната доза е 60Gy 5 пъти седмично при ДОД- 1.8-2 Gy. След стандартното ЛЛ 90% от туморите рецидивират на същото място. Опитите за увеличаване на дозата с помощта на брахитерапия и радиохирургия не дадоха резултати в общата преживяемост. Пациентите над 70 год. са с по-лоша прогноза от младите пациенти. Поради тежката поносимост на ЛЛ при тези пациенти трябва да се имат впредвид хипофракционирано ЛЛ ( напр. 40 Gy за 15 фракций ) или само химиотерапия с Темодал.
- 11. Лечение 3. Химиотерапия – Едновременно приложение на Темодал (75 мг/м2) по време на ЛЛ последвано от 6 курса ХТ с Темодал (150-200 мг/м2) през 28 дни при глиобластоми и анапластични астроцитоми. Нови проучвани с разградими полимери съдържащи кармустин имплантирани в туморното ложе показаха покачване на общата преживяемост от 11.6 на 13.9 месеца. Олигодендроглиомите и олигоастроцитомите са тумори като цяло по-чувствителни на лечение. Прилага се ХТ по схема PCV ( procarbazine, CCNU ,vincristine ). Kонкомитантното приложение на химиотерапия и ЛЛ не показва подобряване на средната преживяемост.
- 12. Лечение при рецидив Реоперация при възможност ЛЛ при рецидивиращи малигнени глиоми е противоречиво. Някои проучвания предлагат стереотактично ЛЛ и радиохирургия. ХТ
- 13. Методи на лечение в процес на изследване Таргетни терапии- инхибитори на рецепторите на тирозин-киназите Средства подтискащи ангиогенезата Други- генна терапия, радиоактивни белязани моноклонални антитела и др.
- 14. Прогностични фактори Напреднала възраст Хистологичен вид на ту Нисък статус по Карнофски Нерезектабилен ту